Търся те...
Дали ще те намеря същата?
Тук си била, постоя,
усмихна се, позавъртя се, тръгна си...
Търсех те...
В лица различни виждах те.
Да те преследват, тръгваха нанякъде.
От бягане уморени, поспираха,
да пият от теб, от сърцето ми.
В мрак заспиваха, а с утрото
тръгваха - с теб...
Раздавам те и никога не свършваш,
защото тук е твоят дом,
но губиш се - страхлива и объркана.
И бягаш, себе си търсиш, по пътя си...
Плаха, не оглеждай се -
за теб огнището винаги стъкмено е.
Ела, остани, порастни, остарей с мен...
Любов.
Автор:
Аз, Николай Атанасов
Автор:
Аз, Николай Атанасов
 |
| Credits: Storia D'Amore by Kalle Gustafsson |
P. S. Поезията се завърна като Блудния син. Тихичко, на пръсти, преди заспиване. Трескаво се пресегнах за бележника, преди мисълта за нея да отлети. Красива идея за любов и думите се заредиха сами. Успях да затворя тези в лист. Дано запомненото от проблясъка ви хареса :)
Много ми харесва. Когато вдъхновението връхлети се получават прекрасни творби:) Мини през блога ми, има награда за теб! Хубав ден:)
ReplyDeleteБлагодаря, тъкмо щях да ви питам дали си струва да се пресягам за бележника другия път или да ги оставям да отлитат в сънищата :) Не бях писал стихотворение от 18-годишен, това беше изненада и за мен :)
ReplyDeleteВинаги пиши когато имаш вдъхновение. Много е хубаво и красиво ! :)
ReplyDeleteСледвай музата и вдъхновението си!
ReplyDeleteНякои проблясъци ще отидат в сънища, а други от сънища ще дойдат - но щом край теб се завъртят, прегръщай ги със думи. :)
Удоволствие бе за мен да намина тук!
Благодаря ви, ще ги запечатвам в бяла рамка и ще ги окачвам тук :)
ReplyDelete"Ела, остани, порастни, остарей с мен..."
ReplyDeleteКрасиво е!
И другия път отново се пресегни за бележника. Удоволствие е да четем стиховете ти. :-) Хубав ден.
Добре, обещавам, ще записвам и ще изписвам редовно :)
ReplyDelete