Sunday, February 26, 2012

Trinidad Moruga Scorpion – новият световен шампион по лютивост сред лютите чушки (Снимки и видео)

Trinidad Moruga Scorpion. Credits: Jim Duffy, New Mexico State University

Сбръчканата, закръглена, червена Trinidad Moruga Scorpion със средни размери колкото топка за голф показала максимална лютивост от 2,009,231 единици по Скалата на Сковил и среден показател от 1,207,764 единици, с което изпреварила представителите на други 4 сорта, смятани за най-лютивите сред лютите чушки
 
Няколкомесечно изследване на Института за лютиви чушки към Щатския университет на Ню Мексико (New Mexico State University) за създаването на единен стандарт за лютивост за нуждите на хранителната индустрия откри нов световен шампион по лютост след лютите чушки в света – изпотяващата, разплакващата и прогарящата храносмилателния тракт люта чушка Trinidad Moruga Scorpion, съобщава Associated Press.





Сбръчканата, закръглена, червена Trinidad Moruga Scorpion със средни размери колкото топка за голф регистрирала най-висок резултат за лютивост по Скалата на Сковил (SHU) за съдържание на капсаицин – активното вещество, на което чушките дължат лютия си вкус.



Тя показала максимална лютивост от 2,009,231 единици по Скалата на Сковил и среден показател от 1,207,764 единици, с което изпреварила представителите на други 4 сорта, смятани за най-лютивите сред лютите чушки – Trinidad Scorpion, 7-pot, Chocolate 7-pot и легендарната вече Bhut Jolokia, вписана през 2007 г. в Книгата на рекордите “Гинес” като най-лютата чушка в света. 

Показателите на Trinidad Moruga Scorpion задминават с много максималната лютивост на настоящия първенец в Книгата на рекордите “Гинес” Butch T Trinidad Scorpion - 1,463,700 единици по Сковил, измерени на 1 март 2011 г., както и тази на предишния, няколкодневен рекордьор Naga Viper, показал максимална лютивост от 1,382,118 сковила на 25 февруари 2011 г.

 "Отхапвате малко. Не ви се струва толкова зле, но после изведнъж залютява и става още по-люто, и по-люто. Накрая става доста лошо”, описва изживяването от хапка Trinidad Moruga Scorpion един от най-световноизвестните експерти по лютите чушки и директор на Института към NMSU, Пол Босланд (Paul Bosland).

Екипът на Института за лютите чушки си поставил за задача създаването на научно обоснован и обективен стандарт за лютивост сред суперлютите сортове люти чушки. За целта учените засадили по 125 корена от всеки от 5-те сорта, известни с най-висока средна лютивост на чушките. Събрани на случаен принцип люти чушки от десетки растения от всеки вид били изсушени и стрити на прах, след което от тях бил извлечен екстракта от капсаициноиди – метаболитните продукти от разграждането на капсаицина. Така били установенимаксималните, средните и минимални показатели за лютивост на всеки от 5-те ултралюти сорта.

Джим Дъфи от специализирания портал Refining Fire Chiles пред таблото с резултатите от изследването на NMSU. Credits: Jim Duffy/Refining Fire Chiles
 Ръководителят на изследването, Денис Куун (Danise Coon) разказва, че по време на брането на чушките, студентите носили по 4 чифта латексови ръкавици, но и това не ги спасило от проникването на концентрирания капсаицин в кожата им.  

Тя дава отговор и на въпроса, който си задават много любители на лютото – защо една чушка и от най-лютивия сорт може да не ни се стори толкова люта, а следващата да прогори вътрешностите ни. Лютите чушки от един вид показват различна лютивост, в зависимост от условията на средата, в която са расли. Ако растенията са били изложени на по-голям стрес – по високи температури и по-малко вода, например, толкова по-лютиви ще са чушките.

Лютите чушки подобряват кръвообращението, увеличават секрецията на ендорфини и действат изключително стимулиращо на апетита, но консумацията на някои от най-лютите сортове може да е съпроводена с разкъсваща болка и тежки последствия за несвикналия организъм. След като предупреждава: “Не опитвайте това у дома си”, директорът на Института за люти чушки, Пол Босланд, уточнява, че само 2 чушлета Trinidad Moruga Scorpion ще са достатъчни на семейство любители на ултралютата храна да подправят гозбите си за цяла седмица.




Блог класация

Sunday, February 19, 2012

Защо кърито пази паметта и спира болестта на Алцхаймер (Снимки и видео)

 Добрата новина за любителите на лютото, която е известна от няколко години, сега намира своето обяснение. Куркуминът намалява олигомерите, които стимулират отлагането и увеличаването на амилоидната плака по нервните клетки, която причинява болестта на Алцхаймер

Ако ядете къри поне 1-2 пъти седмично, можете да се предпазите от деменция и убиващата мозъчната активност Болест на Алцхаймер, потвърдиха отново шведски учени, които този път се фокусираха върху обяснението на механизма на действие на активната съставка в куркумата върху мозъка. Изследването им върху плодови мушици показа, че куркуминът (curcumin) – активното съединение в корените на куркумата, от които се прави кърито, удължава живота на насекомите със 75%, благодарение основно на благотворното си въздействие върху мозъка им, посочва TheTelegraph.

 Работата на специалистите от Университета на Линкьопинг, поместена в списанието PLoS One, обяснява факта, че нивата на деменция сред възрастните индийци са много по-малки, отколкото сред хората в останалите части на света и особено в западните държави.

Болестта на Алцхаймер, предизвикваща прогресирането на деменцията, се предизвиква от натрупването на бета-амилоиден белтък (amyloid-β; ), който образува амилоидна плака, разрушаваща влакната, по които се предават електрическите импулси в мозъка. 

Куркуминът не разтваря амилоидните отложения, но ускорява формирането на нервните влакна, намалявайки количеството на една от предшестващите ги форми – т. нар. олигомери, чието натрупване има паразитно и вредно влияние върху аксоните на невроните.  

Професорът по биохимия от Университета на Линкьопинг, Пер Хамарстрьом (Per Hammarström) подчертава, че изследването е потвърдило вредността на олигомерите за нервните клетки, тъй като стимулират отлагането на амилоидна плака и допълнително затрудняват нервната проводимост. “При животните-модели видяхме, че малките молекули на куркумина могат да повлияят върху формирането на амилоидните натрупвания. Получаващото се капсулиране на олигомерите може да се превърне в нова стратегия за терапия на Болестта на Алцхаймер”, смята специалистът. 

В момента съществуват няколко теории за негативната роля на олигомерите в развитието на заболяванията на нервната система. Според едната хипотеза, те засядат в местата на съединяване на нервните влакна, затормозявайки движението на нервните сигнали и ускорявайки образуването на токсични плаки. Другата твърди, че олигомерите разрушават мозъчните клетки като пробиват мембраните им. 

Така куркуминът спасява нервните клетки и нервните пътища от паразитни образувания и токсини. В допълнение, по-ранни изследвания потвърдиха, че той подпомага храносмилането, полезен е в борбата с инфекциите и предпазва от сърдечни удари. Наскоро стана ясно, че основната активна съставка в куркумата има ефект и в лечението на болката, тромбозата и рака.




Блог класация

Детекторът за живот на Марс откри нов живот на Земята


 Биоактивният SOLID (Signs of Life Detector) тестван в може би най-сухото място на Земята – т. е. най-близкото като условия до Марс – пустинята Атакама, откри подземен “оазис” от бактерии и археи, които живеят без светлина и въздух. Това кара учените да са оптимисти, че ще открият и на Марс живот, или следи от такъв

Детекторът, разработен за търсене на живот на Марс, откри нов такъв на Земята – микроорганизми, живеещи в крайно неблагоприятни условия, на до 3 метра под земята в хиперсолената почва на пустинята Атакама. Изследването на испанския Център за астробиология (INTA-CSIC) и Северния католически университет на Чили бе поместено в последния брой на списание Astrobiology.

В търсенето учените използвали прибора SOLID (Signs of Life Detector), който е проектиран за търсене на следи от живот в почвата и разработен за предстоящите изследователски мисии на Марс. Работата на детектора е основана на биочипа LDChip, който съдържа около 450 антитела за идентифициране на биологически материал като захпари, ДНК и протеини. Уредът взема проби, които минават инкубационен период и се проучват автоматично, като резултатът се извежда като изображение с висока резолюция, в което се разграничават откритите биосъединения или микроорганизми.

“Кръстихме откритите колонии микроорганизми – бактерии и археи (archaea – примитивни едноклетъчни микроорганизми без клетъчно ядро или други мембранно разграничени органели, б. ред.) – “микробен оазис”, тъй като средата им на живот на такава дълбочина – 2-3 метра, е същата като в най-безводната пустиня. Почвата в Атакама е с високо съдържание на халит (каменна сол), както и на други високо хигроскопични съединения, като анхидрити и перхлорати, които абсорбират водата в най-висока степен”, коментира изследователят от INTA-CSIC и координатор на проучването, Виктор Паро (Victor Parro).

Въпреки неблагоприятните условия, бактериите винаги имат храна и вода, тъй като активно поглъщат влагата, съдържаща се в обкръжаващата ги среда, кондензирайки я на повърхността на солевите кристали във вид на ултратънки водни филми с дебелина няколко микрона. За разлика от подобните микроорганизми в хиперсолена среда обаче, бактериите и археите в Атакама живеят на голяма дълбочина, без никакъв кислород и слънчева светлина.

Това въодушевява учените, че могат да открият живот и на Марс, където са открити сходни солени масиви с висока минерализация. Според Паро, на определена дълбочина под повърхността на “Червената планета” също може да има такъв хиперсолен хабитат.

“Високата концентрация на сол има двоен ефект – тя абсорбира водата между кристалите и понижава точката й на замръзване, така че създава условия за образуването на тънки водни филми (в солеви разтвор) при температури от няколко градуса под нулата и дори при - 20 C”, обяснява испанският астробиолог.

Високите нива на сол и липсата на вода помага за съхраняването на биологичните молекули, така че има висока вероятност за откриването на биологични продукти в подобни отлагания, дори и в тях да няма живи микроорганизми от милиони години.
 
Блог класация

Friday, February 17, 2012

Първото смъртоносно оръжие, полезно за здравето на човека

Проф. Фил Келер (вдясно) и изследователят от IFAS Роберто Перейра с тяхното творение - Florida Fly-Baiter. Credits: news.ifas.ufl.edu
Пентагонът въвежда на въоръжение ново безпощадно и смъртоносно оръжие... срещу мухи. То струва само 10 долара – можете да си го позволите и вие. Освен дразнещи, мухите са опасни за човека носители на зарази. Борбата с тях е трудна и невинаги успешна. Досега. И тайната за успеха срещу един от най-големите бичове за човечеството е... любовта на мухите към синьото...
           
Пентагонът приема на въоръжение ново оръжие, способно ефективно да избива... мухите. Както уточнява Reuters, може би първата оръжейна разработка, финансирана от Пентагона, която е полезна за здравето на човека, е получила името Florida Fly-Baiter. Стойността му е само около $ 10 за брой. Той ще бъде закупуван за нуждите на американските военни подразделения и ще бъде използван преимуществено в зони на стихийни бедствия, където са нарушени водо- и електроснабдяването, както и в хода на хуманитарни операции в опустошаваните от болести най-бедни държави в света.

Дори обикновената, домашна муха, е носител на около 100 причинители на тежки заболявания, сред които са дизентерията, холерата и коремния тиф.

Унищожителите на мухи ще бъдат първите устройства, пуснати за масова, комерсиална експлоатация, в рамките на програмата на Пентагона за защита на военнослужещите в условията на бойни действия (Deployed War-Fighter Protection program), която е спонсорирала и научните изследвания довели до пробива в борбата с насекомите.

Устройството за изтребване на мухи, както личи и от името му, е разработено от екип учени-ентомолози от Университета на Флорида. Те установили, че основното в борбата с крилатите носители на заразите, е синият цвят. В хода на поведенчески тестове и електро-ретинограми – измерване на електрическата активност в ретината на мухите, за да се установят преобладаващите им цветови предпочитания, било установено, че мухите обожават синьо-небесносинята гама.

Това станало посредством поставянето на мухи в тръби със сини или жълти предмети. “Без колебание избираха синьото в съотношение 4 към 1 от случаите, което при едни политически избори би означавало смазваща победа”, коментира резултатите от изследването ръководителят на експеримента, професорът по градска ентомология от Института за храни и селскостопански науки (IFAS) към Университета на Флорида, Фил Келер (Phil Koehler). По-задълбочените опити показали, че мухите изпитват допълнително привличане от сини предмети с тънки черни линии, които изглеждат като пукнатините и процепите в сградите, които те използват за скривалище и достъп до желаните от тях обекти.

По неизвестна причина обаче, всички устройства за прогонване, залавяне или унищожаване на насекомите в САЩ се произвеждали в жълт цвят, докато мухите категорично показали, че обичат синия.

Използвайки всичко научено за мухите, учените разработили устройство, комбиниращо цвета, цепнатините, любими миризми, афродизиаци за мухите, захар и инсектициди. Капанът с кубична форма, обграден със сини и небесносини стени, с така обичаните от мухите цепнатини, съдържа и сладката на вкус за тях отрова. Насекомото каца, промъква се в устройството, изяжда инсектицида, излита и скоро след това пада мъртво. При това самият капан не се пълни с мъртви мухи.

Едномесечните тестове показали, че само едно устройство е убило над 40 000 мухи при ефективност от 96%.

Florida Fly-Baiter вече е преминал успешно полевите тестове на армията в Ирак, Афганистан и Гърция. В Египет, участвалият в изследванията военнослужещ използвал прототип на устройството, който довел до изчезването на мухите от лагера, за което бил награден с медал от командването. Проф. Келер уточнява, че в рамките на година Fly-Baiter ще бъде масово на разположение на хуманитарните организации в регионите, станали жертва на природни бедствия, както и на всяко домакинство, дразнещо се от присъствието на мухите на масата за вечеря. 

Блог класация

Monday, February 6, 2012

Човекът в огледалото

Стои отсреща, гледа те
Не ти харесва гледката, нали?
Не го познаваш, питаш се,
това ли бях преди?

Онзи отсреща замисли се.
Спомени трепват в очите, сякаш събуждат ги.
Закачливо повдигна крайчеца на устните, да...

Спомни си! Поривът,
устремът бесен, да твориш, чупиш, гориш,
да градиш отново, да правиш нещата по-добри.
Как прегърнал живота,
танцуваше, спомни си...

И смехът звънък от рамката изля се,
и маската изхвърли за миг.

В очите грейнали, приятелю, вгледай се,
и помни:
Кой е човекът в огледалото
решаваш само ти!

                                                                      Автор:
                                                                   Николай Атанасов

Credits: Derekdiscourse.com
P. S. Мисля, че същността на човека не се променя. Освен при травматични събития и болести, свързани с мозъка. С челния му дял, където се крие Същността. Но човек може да променя проявленията на своята същност - да се развива, да случва по-добро. Може и да се губи, в ежедневие, под тежестта на случващото се. Ако този, на негово място, не му харесва, винаги може да погледне в огледалото и да потърси себе си. Ако потърси добре, ще намери.

Блог класация

Thursday, February 2, 2012

Медът от манука се справя с лекота с възпалените рани и упоритите кожни язви (Снимки и видео)

Екип учени от Университета на Кардиф установиха, че медът от манука (южен мирт; лептоспермум) предотвратява и лекува дори устойчивите на антибиотици бактериални инфекции по откритите рани. Защо лошите за човека бактерии не обичат меда и смело можете да сложите мед в раната, четете по-долу...

Ново изследване, публикувано в специализираното издание Microbiology, показва, че медът и в частност медът от манука (южен мирт; лептоспермум; Leptospermum scoparium) може да лекува хроничните инфекции на рани, и преди всичко да предотвратява самото им развитие. Заключенията на специалистите от Университета на Кардиф (Cardiff Metropolitan University) са още едно доказателство в подкрепа на клиничната употреба на меда от манука за ликвидиране на бактериални инфекции, особено на фона на нарастващата антибиотична резистентност на болестотворните микроорганизми.

Streptococcus pyogenes обикновено е нормална и безвредна кожна бактерия, която обаче при повърхностни наранявания често предизвиква хронични, незаздравяващи рани, припомня The Science Daily. Бактериите, които инфектират раните, се свързват в “биофилми”, които формират ефективна бариера срещу лекарствата и задълбочават инфекцията. Учените от CMU установили, че медът от манука не само унищожава напълно развитите биофилми от S. pyogenes ин витро, но и пречи на първоначалното свързване на бактериите с компонентите на наранената тъкан.

 Антимикробните свойства на меда са известни отдавна. Традиционни лекарства, съдържащи мед, са използвани в тропиците за лечението на упорити рани от различни древни цивилизации. Медът от манука се произвежда от нектара на едноименния храст или дърво от Сем. Миртови, което расте в Нова Зеландия и части от Австралия, но може да вирее спокойно и в България. Медът от манука често присъства в съвременните лицензирани козметични и лечебни продукти за кожни проблеми и рани. Установено е, че медът от манука предотвратява размножаването и ликвидира повече от 80 вида бактерии, но антимикробните му свойства все още не са докрай проучени от модерната медицина, а механизмите му на действие все още се уточняват.




Раните, инфектирани с S. pyogenes често не се поддават на лечение. Това се дължи до голяма степен на биофилмите, които затрудняват проникването на антибиотиците, както и на проблемите с антибиотичната резистентност. Изследването на учените от Кардиф показало, че много малки количества мед предотвратяват формирането и развитието на биофилма, а третирането на зрели биофилми в петриеви панички с мед, довело до ликвидирането на 85% от бактериите в тях само за 2 часа (!).

Розова манука. Credits: Transpressnz.blogspot.com
 Учените потърсили молекулярно обяснение за антибактериалното действие на меда. Оказва се, че медът предотвратява и разкъсва връзките между S. pyogenes и човешкия протеин фибронектин (fibronectin), образуващ се по повърхността на увредените клетки. “Молекулите на повърхността на бактерията се слепват с човешкия фибронектин, закотвяйки бактерията към клетката. Това позволява развитието на инфекцията и образуването на биофилм. Открихме, че медът редуцира проявата на протеините по бактериалната повърхност, инхибира свързването към фибронектина и прави формирането на биофилм малко вероятно. Това е механизмът, по който медът от манука намалява до минимум появата на акутни инфекции при рани, както и развитието на хронични инфекции”, обяснява ръководителят на изследването, д-р Сара Мадокс (Dr Sarah Maddocks).

Червена манука. Credits: Davesgarden.com

Екипът на д-р Мадокс продължава да изследва въздействието на меда върху други бактерии, причиняващи инфекции на откритите рани като Pseudomonas aeruginosa и резистентния на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA). Оказало се, че медът от манука убива ефективно и тези бактерии.

"Има спешна нужда от откриването на иновативни и ефективни начини за контролирането на инфекциите по раните по начин, който да не допринесе за увеличаването на антимикробната резистентност. До момента не са открити устойчиви към действието на меда бактерии или вероятност това да се случи. Прилагането на антибактериални агенти като меда, директно върху кожата за прочистването на бактериите е по-евтино от системните антибиотици и може да е отлично допълнение към антибиотичната терапия в бъдеще. Това е от голямо значение, тъй като хроничните инфекции на рани са свързани с 4% от разходите за здравеопазване само в развитите страни”, заключава Мадокс.

Бяла манука. Credits: Cabbagetreefarm.blogspot.com
 Сега добрата новина – южният мирт, мануката или лептоспермумът е изключително красиво медоносно растение с червени, розови или бели, кичести цветове, което може да вирее в България. Пакет от 10 семена на мануката може да се закупи у нас на цена от 12,50 лв., а дори и по-евтино. За отглеждането на южният мирт могат да се открият достатъчно съвети, а пределната температура, на която може да издържи красивото растение от Южните морета, е – 7 С (хубаво е да не пада под 4 С). Така че садете манука и се радвайте на лековитите качества на меда й! :)




Блог класация

Wednesday, February 1, 2012

Как храбрата Костенурка покори Антарктида (Снимки и Видео)

 VW Beetle или “Бръмбара” от Волфсбург, известен у нас повече като “Фолксваген Костенурка”, е първият автомобил използван пълноценно, с всичките си 4 колела, в убийствените антарктически условия. Това става през далечната 1963 г., но и досега Костенурката остава ненадмината в движението по лед и скали при над – 50 С. Още за невероятната история на “Антарктика 1”, по-долу...

Първо, с оглед на обективната истина, трябва да се спомене, че първият автомобил, стъпил някога на Антарктида, е “Ерол-Джонстън” (Arrol-Johnston), произведена от едноименната компания от Пейзли, Шотландия. Тя била дарена от основния спонсор на експедицията “Нимрод” (Британска имперска антарктическа експедиция, 1907-1909 г.) на сър Ърнест Шекълтън и пристигнала на Белия континент през 1908 г. 

Злополучният "Ерол-Джонстън" от 1908 г. Credits: CoolAntarctica.com


Автомобилът с 4-цилиндров, бензинов двигател с мощност 15 к. с. обаче изобщо не била съобразен и изпробван при екстремните антарктически условия. Въпреки, че Шекълтън опитал да я кара със ски под предните колела, непригоденият автомобил завършвал печално затънал до осите си в сняг, тъй като както бихте се досетили, обикновените гуми не се справят добре със снега.

В една от следващите си експедиции, Шекълтън използвал модифициран “Ерол-Джонстън” с голям гъсеничен механизъм на мястото на задните колела. Този втори арктичмески автомобил сега се пази в Музея на Крайстчърч в Нова Зеландия. 

Симпатичният "Остин 7" при пристигането си и след последвалата модификация на Антарктида. Credits: bellenn@Photobucket


През 1929 г. австралийският полярен изследовател, сър Хюбърт Уилкинс включва симпатичният “Остин 7” (Austin 7) във Втората арктическа експедиция Уилкинс-Хърст. Но и тогава, колата, позирала гордо с поставени на колелата си вериги, всъщност ще е движила из белия континент с 8 допълнително пригодени колела и гъсенична верига. Горкият автомобил!

Така стигаме до 1962 г., когато Австралийската национална антарктическа изследователска експедиция или ANARE започва да търси евтин моторизиран транспорт, който да обслужва нуждите от превози в Антарктика наред със скъпите снегомобили Snotrack, използвани в австралийската полярна база “Моусън” (Mawson). 

През 1963 г., водачът на експедицията, Рей МакМеън (Ray McMahon) се обръща към VW Australasia със запитване, дали те биха могли да предложат такъв автомобил. За завода на “Фолксваген” в Мелбърн това било идеална възможност да потвърдят на практика широко рекламираните тогава възможности на немската марка в арктическу условия. Така те снабдили експедицията с рубиненочервен “Фолксваген Костенурка”, модел 1962 г., в комплект с богат набор резервни части и кинокамера, която да заснеме подвизите му на Белия континент (минутка за реклама).



Червеният бръмбар получил регистрационен номер с името "Antarctica 1" и пристигнал в полярната база “Моусън” на 2 февруари 1963 г.

Credits: VW-Resource.com
 Костенурката бързо се доказала като много полезно возило. Тъй като бил с въздушно охлаждане, двигателят никога не замръзвал, и бил запалван без допълнителна помощ при температури до – 38 С, и каран безпроблемно до – 52 С (!). За да компенсират ниската продуктивност на акумулаторите при минусови температури, колата била снабдена серийно с два 6-волтови акумулатора, като втория захранвал единствено главния кабел на стартера. Така дефакто колата палела на 12 волта, но се движела на 6 волта (тези които са имали 6-волтови костенурки, прехвърлени на 12-волтово захранване знаят, че няма нужда да сменят и стартера, тъй като той се чувства идеално и на 12 волта).

След затварянето на вратите, пролуките им били допълнително запечатвани, за да се спре упорития и свръхфин антарктически сняг, който иначе намирал път и през най-малките пролуки, за да се намести в купето.

Бурните антарктически ветрове често били толкова силни, че имало случаи вратите да бъдат изметнати от пантите назад, удряйки се с трясък в предните калници. Така че имало случаи на счупване на ограничителните пръти и огъване на пантите на вратите, но те лесно били подсилени.

Credits: Custom_Cab@Flickr
Единственият голям технически проблем било спукването на главината на рамката – там където предните торсионни пръти се свързват с подовия панел – от ударите по твърдия и неравен антарктически лед. “Антарктика 1” имала няколко престоя в работилницата за подмяна на този елемент от ходовата част, но трябва да се има предвид, че по онова време на Антарктида не е имало пътища и всичкото карана е било “офроуд” – върху сняг, лед и голи скали.
 
"Антарктика 1" в Трансавстралийското рали, 1964 г.
  След повече от година служба, червеният Бръмбар се върнал в Австралия и бил изпратен на промо-обиколка из австралийските градове, след което през същата година участвал в изданието на  BP Round Australia Rally – което за всеобщо учудване, спечелил! 

Credits: alanbogarth I@Flickr

След това, за съжаление, следите на “Антарктика 1” се губят, но успехите му в екстремните антарктически условия били толкова големи, че той бил последван от поне още две червени Костенурки – “Антарктика 2” и “Антарктика 3”, които кръстосвали Белия континент поне до 1966 г.

По-нататък, следите на Костенурките в Антарктида също се губят :)

През 1976 г. “Фолксваген” решава да спре производството на Бръмбари в Австралия и продава фабриката в Клейтън край Мелбърн на “Нисан Австралия”. 

От 1987 г. и досега, заводът, откъдето е излязла храбрата “Антарктика 1”, принадлежи на австралийската автомобилна марка, подразделение на “Холдън” (а тя на GM) – Holden Special Vehicles или HSV.

Блог класация
Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Онзи, който обича морето... и не само е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България договор.