 |
| Credits: Stanford.edu |
Микроскопични “соларни клетки” идентични
на “пикселите”, изграждащи фотоволтаичните панели за получаване на
електроенергия от слънцето, имплантирани в окото, ще връщат човешкото зрение
без необходимостта от проводници за предаване на електрическите импулси,
съобщава New Scientist.
В момента няколко световни компании,
сред които и американската Second Sight, разработват наподобяващи ретината очни
протези, някои от които вече са подложени на клинични изпитания. Всички те са
базирани на технология, при която видеокамера записва зрителната информация и я
предава посредством проводници на импланта, поставен във вътрешността на окото.
Тези импланти заместват донякъде функцията на увредените фоторецептори на
естествената ретина. Те обаче са зависими от проводниците, които са свързани
към външен източник на енергия, както и за осъществяването на преноса на
данните от камерата към импланта.
Екипът на д-р Джеймс Лудин (James Loudin) и доц. Даниел
Паланкер (Daniel Palanker) от Департамента по офталмология в
Медицинския институт и Лабораторията за експериментална физика “Хансен” към Университета“Станфорд” са
разработили нова, безжична технология за възстановяване на зрението, която
осигурява и в пъти по-добро качество на “изкуствения поглед”. Резултатите от работата по проекта са
публикувани в последния брой на специализираното издание Nature Photonics.
Идеята на устройството е
видеокамера, монтирана в чифт слънчеви очила да подава зрителната
информация до миниатюрен фотоволтаичен
имплант от отделни пиксели с помощта на инфрачервен лъч с нисък интензитет.
Имплантът преработва светлината в електрическа активност и по този начин
задейства невроните на очния нерв, които предават информацията на мозъка за
получаването на картина.
Сензорите на всички досегашни
протези не можеха да се стимулират отделно, а само на големи гроздове, което
ограничава значително резолюцията и цветовото качество на изкуственото зрение.
Тъй като пикселите в соларния имплант на Лудин са със широчина само 70 микрона
или 1/3 от дебелината на човешкия косъм, те са достатъчно чувствителни, за да
реагират на 1 фотон инфрачервена светлина. Това позволява всеки пиксел да бъде
активиран поотделно, по същия начин, по който работят и биологичните
фоторецептори на човека. Това означава, че новите “соларни импланти” ще дават
по-добра резолюция на изкуствената картина, но все още са далеч от това да се
мерят с човешкото око по контраст и фокус на възприемане на цветовете.
В момента “соларното” око се тества върху плъхове, но учените се опитват
да намалят допълнително размера на отделните пиксели в импланта, така че да
съберат повече изкуствени фоторецептори върху импланта и да повишат
допълнително качеството на изкуственото зрение, преди да започнат клиничните
изпитания върху хора.
