Wednesday, February 1, 2012

Как храбрата Костенурка покори Антарктида (Снимки и Видео)

 VW Beetle или “Бръмбара” от Волфсбург, известен у нас повече като “Фолксваген Костенурка”, е първият автомобил използван пълноценно, с всичките си 4 колела, в убийствените антарктически условия. Това става през далечната 1963 г., но и досега Костенурката остава ненадмината в движението по лед и скали при над – 50 С. Още за невероятната история на “Антарктика 1”, по-долу...

Първо, с оглед на обективната истина, трябва да се спомене, че първият автомобил, стъпил някога на Антарктида, е “Ерол-Джонстън” (Arrol-Johnston), произведена от едноименната компания от Пейзли, Шотландия. Тя била дарена от основния спонсор на експедицията “Нимрод” (Британска имперска антарктическа експедиция, 1907-1909 г.) на сър Ърнест Шекълтън и пристигнала на Белия континент през 1908 г. 

Злополучният "Ерол-Джонстън" от 1908 г. Credits: CoolAntarctica.com


Автомобилът с 4-цилиндров, бензинов двигател с мощност 15 к. с. обаче изобщо не била съобразен и изпробван при екстремните антарктически условия. Въпреки, че Шекълтън опитал да я кара със ски под предните колела, непригоденият автомобил завършвал печално затънал до осите си в сняг, тъй като както бихте се досетили, обикновените гуми не се справят добре със снега.

В една от следващите си експедиции, Шекълтън използвал модифициран “Ерол-Джонстън” с голям гъсеничен механизъм на мястото на задните колела. Този втори арктичмески автомобил сега се пази в Музея на Крайстчърч в Нова Зеландия. 

Симпатичният "Остин 7" при пристигането си и след последвалата модификация на Антарктида. Credits: bellenn@Photobucket


През 1929 г. австралийският полярен изследовател, сър Хюбърт Уилкинс включва симпатичният “Остин 7” (Austin 7) във Втората арктическа експедиция Уилкинс-Хърст. Но и тогава, колата, позирала гордо с поставени на колелата си вериги, всъщност ще е движила из белия континент с 8 допълнително пригодени колела и гъсенична верига. Горкият автомобил!

Така стигаме до 1962 г., когато Австралийската национална антарктическа изследователска експедиция или ANARE започва да търси евтин моторизиран транспорт, който да обслужва нуждите от превози в Антарктика наред със скъпите снегомобили Snotrack, използвани в австралийската полярна база “Моусън” (Mawson). 

През 1963 г., водачът на експедицията, Рей МакМеън (Ray McMahon) се обръща към VW Australasia със запитване, дали те биха могли да предложат такъв автомобил. За завода на “Фолксваген” в Мелбърн това било идеална възможност да потвърдят на практика широко рекламираните тогава възможности на немската марка в арктическу условия. Така те снабдили експедицията с рубиненочервен “Фолксваген Костенурка”, модел 1962 г., в комплект с богат набор резервни части и кинокамера, която да заснеме подвизите му на Белия континент (минутка за реклама).



Червеният бръмбар получил регистрационен номер с името "Antarctica 1" и пристигнал в полярната база “Моусън” на 2 февруари 1963 г.

Credits: VW-Resource.com
 Костенурката бързо се доказала като много полезно возило. Тъй като бил с въздушно охлаждане, двигателят никога не замръзвал, и бил запалван без допълнителна помощ при температури до – 38 С, и каран безпроблемно до – 52 С (!). За да компенсират ниската продуктивност на акумулаторите при минусови температури, колата била снабдена серийно с два 6-волтови акумулатора, като втория захранвал единствено главния кабел на стартера. Така дефакто колата палела на 12 волта, но се движела на 6 волта (тези които са имали 6-волтови костенурки, прехвърлени на 12-волтово захранване знаят, че няма нужда да сменят и стартера, тъй като той се чувства идеално и на 12 волта).

След затварянето на вратите, пролуките им били допълнително запечатвани, за да се спре упорития и свръхфин антарктически сняг, който иначе намирал път и през най-малките пролуки, за да се намести в купето.

Бурните антарктически ветрове често били толкова силни, че имало случаи вратите да бъдат изметнати от пантите назад, удряйки се с трясък в предните калници. Така че имало случаи на счупване на ограничителните пръти и огъване на пантите на вратите, но те лесно били подсилени.

Credits: Custom_Cab@Flickr
Единственият голям технически проблем било спукването на главината на рамката – там където предните торсионни пръти се свързват с подовия панел – от ударите по твърдия и неравен антарктически лед. “Антарктика 1” имала няколко престоя в работилницата за подмяна на този елемент от ходовата част, но трябва да се има предвид, че по онова време на Антарктида не е имало пътища и всичкото карана е било “офроуд” – върху сняг, лед и голи скали.
 
"Антарктика 1" в Трансавстралийското рали, 1964 г.
  След повече от година служба, червеният Бръмбар се върнал в Австралия и бил изпратен на промо-обиколка из австралийските градове, след което през същата година участвал в изданието на  BP Round Australia Rally – което за всеобщо учудване, спечелил! 

Credits: alanbogarth I@Flickr

След това, за съжаление, следите на “Антарктика 1” се губят, но успехите му в екстремните антарктически условия били толкова големи, че той бил последван от поне още две червени Костенурки – “Антарктика 2” и “Антарктика 3”, които кръстосвали Белия континент поне до 1966 г.

По-нататък, следите на Костенурките в Антарктида също се губят :)

През 1976 г. “Фолксваген” решава да спре производството на Бръмбари в Австралия и продава фабриката в Клейтън край Мелбърн на “Нисан Австралия”. 

От 1987 г. и досега, заводът, откъдето е излязла храбрата “Антарктика 1”, принадлежи на австралийската автомобилна марка, подразделение на “Холдън” (а тя на GM) – Holden Special Vehicles или HSV.

Блог класация

No comments:

Post a Comment

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Онзи, който обича морето... и не само е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България договор.