За богатството на традициите или коя бедност е по-страшна...

Сн. Аз, съм си аз! Чипровски килими...

 Живеем трудно, обедняваме, свиваме покупките, чантите олекват, джобовете се изпразват, все по-трудно вдигаме поглед, за да погледнем в далечината и да се усмихнем. Бедността тежи... като воденичен камък.

Обаче има една друга бедност, тя е по-страшна, макар че улисани да кърпим бюджета май забравяме за нея. Традициите са живата памет и самоличността - лицето на един народ. Народ без традиции е народ истински беден, без духовност, без  лице. Обречен да търси себе си по чуждите обичаи, търсейки трескаво да припознае някоя като своя, защото е забравил собствените. Обречен да се носи по вълните като кораб без кормило, без спомен за пътя към дома, който рано или късно ще потъне.

Улисани да оцеляваме, ние сме на път да изгубим традициите си, които умират една по една, защото малко са ентусиастите, които искат на да ги научат, да ги съхранят и развиват, да помнят, че са БЪЛГАРИ, вместо да са МОДЕРНИ. 

Понеже не искам само да рисувам мрачни картини  и да хвърлям светлина върху калната яма, в която сме хвърлили традициите и занаятите си, аз ще направя, каквото зависи от мен, да помогна за спасяването на един занаят, на една традиция.

Сн. Аз, съм си аз! Чипровски килими...

 Сигурен съм че сте чували за Чипровските килими!? Знам, че скоро никоя телевизия, или вестник, или списание не са се сетили за тях, а след някоя и друга година, като си идат старите майсторки, онези, чийто ръце изтъкават приказки от цвят, може и да не чуете вече за тях...

За да не се случи това, аз реших да помогна на една млада жена, която се опитва да запази традицията, като върне хляба на старите майсторки и даде стимул на младите да продължат занаята.

Тя се казва Цветелина Петкова и от Чипровци. Има блог, чиято душа са Чипровските килими. Тя свързва всеки, който иска да си купи истински БЪЛГАРСКИ килим с майсторките, които дават месеци от живота си, за да сътворят парчета красота, които да озаряват домовете ни години напред.

Но тя не може да се справи сама. Ето какво ми сподели: "...Има и по-големи размери тоест до 6 квадрата или 2 метра на 3, с големината на хол и по твой избор на мотиви и цветове, всичко зависи от това но цена ще ти кажат производителя или пък жените, които ще го направят. Цената зависи от модела, и от това колко квадратни метра ще е. Повечето ще ти калкулират и цената за дизайн и цена за изработка, ако не е бърза поръчката ще се калкулира по-малка цена. Принципно всичко зависи от модела, който ще си харесаш, сложните вървят от 250 лева нагоре на квадратен метър, има и модели на по-ниска цена...

Сн: Аз, съм си аз! Чипровски килими...

 Ако не минеш през прекупвачи и директно старите жени да ти го направят, цената е по-малка. Има много теми в блога ми, но рано или късно ще напиша тема и за цената на труда на тези жени. Защото всичко минава през други, клиента никога не ги виждат, а този занаят си отива с всеки изминал ден...А можеш и сам да седнеш на стана, при жените и да затъчеш своя първи си килим :) И между другото, ако ти е голям хола, тоест над 6 квадрата и повече килим, почти няма вече, кой да го изтъче... Ще останат само министерствата ни с такива килими за жалост..."

След разговора ми с Цвети реших - килимите ми вкъщи вече ще са само БЪЛГАРСКИ, ТРАДИЦИОННИ, ЧИПРОВСКИ. И като скромен блогър, реших да направя още нещо - да сложа на моята страница импровизиран банер към блога на Цвети, който ще стои при мен, докато е жив блога ми - за да й помага да намира купувачи на Чипровските килими и да съхрани този занаят, тази традиция. 

Другите блогъри мога само да помоля да направят същото. А всички останали българи - моля ви, спомнете си кои сте и си вземете късче традиция за своя дом. Как да стане това? Просто потърсете Цвети, тя ще ви помогне - tcvetelinka@gmail.com.

И вместо край, нека ви разкажа още нещо, което научих от нея за Чипровските килими: " ... Изпъстрената с меандри корона в чипровския килим символизира житейския път – трудностите и сполуките, мъките и радостите в живота на човека...." Нека не оставяме Българската корона да се валя в прахта и да се изгуби...

 

Добави в Svejo

Спасението от махмурлука и алкохолната зависимост се крие в бонбоненото дърво

Цъфнало бонбонено дърбо през лятото. Credits: Tie Guy II/Flickr

 Бонбонено дърво?!? Сега се питате – Това шега ли е? Не, Бонбоненото дърво (Hovenia dulcis) съществува, а учени откриха в него съединението дихидромирицетин (DHM), което неутрализира токсичното действие на алкохола върху мозъка, независимо от изпитото количество, и намалява влечението към пиенето, без странични ефекти

Американски учени откриха естествено съединение, което запазва трезвеността, независимо от обема изпит алкохол, неутрализира ефекта на махмурлука и ефективно лекува алкохолната зависимост, съобщава New Scientist. Изследването на учените е публикувано в последния брой на специализираното издание The Journal of Neuroscience.

Изследователите открили веществото дихидромирицетин (dihydromyricetin; DHM) след като попаднали на множество исторически сведения, че екстракти от китайската разновидност на бонбоненото дърво или ховения (Hovenia dulcis) са използвани като успешно средство срещу махмурлук.

Бонбоненото дърво е красиво, медоносно растение, което може да вирее и в България.

 Продължителен експеримент върху лабораторни плъхове показал, че съединението не позволява на мозъка да усети ефекта на интоксикация, независимо от концентрацията на алкохол в кръвта. Според един от авторите на изследването, Цзин Лян (Jing Liang) от Департамента за молекулярна и медицинска фармакология на Университета на Калифорния в Лос Анджелис, благотворният ефект на съединението е бил повече от достатъчен, за получаване на разрешение за тестването му върху хора, което ще започне в най-скоро време.

В хода на изследването гризачите били инжектирани с доза алкохол, равняваща се на изпиването на от 15 до 20 бири от човек в рамките на 2 часа. Мишките, които не получили DHM, идвали на себе си и успявали да се претърколят от гръб на крака средно за около 70 минути. Тези, които получили 1 милиграм дихидромирицетин на килограм тегло, се възстановили от замаяността и загубата на ориентация само в рамките на 5 минути. Освен това, плъховете, инжектирани с DHM, се ориентирали по-адекватно в лабиринт и проявявали по-голяма инициативност при справянето със задачата. 

Бонбоненото дърво цъфти през юни.

 С течение на времето било установено, че плъховете, които приемат DHM, губят влечението си към алкохола, когато са поставени пред свободния избор, дали да пият подсладен алкохолен разтвор или подсладена вода. При нормални условия, за 3 месеца плъховете обикновено ставали зависими към спиртната напитка. Тези, които получавали DHM обаче, пиели не повече от 1/4 от количествата алкохол, които поглъщали плъховете-“алкохолици”. Когато самите пристрастени към алкохола плъхове започнали да приемат DHM, изпиваното от тях количество алкохол намаляло до нормални нива 7 седмици след започването на терапията.  

Всички чудодейни ползи от DHM изчезнали моментално, когато екипът на Лян дал на плъховете лекарството “Флумазенил” (flumazenil), което блокира рецепторите в мозъка, отговарящи за невротрансмитера гама-аминомаслена киселина (gamma aminobutyric acid; GABA). Това, според Лян, доказва, че дихидромирицетинът не позволява на алкохола да се свързва до рецепторите за  GABA и по този начин плъховете остават трезви и не изпитват пагубното въздействие на махмурлука, независимо от количествата алкохол в кръвта. 

Ароматните и сладки бели цветове са изключително привлекателни за пчелите.

 Според данни на Световната здравна организация, алкохолизмът ежегодно убива около 2,5 млн. души в цял свят. Според откривателите му, DHM може да помогне за създаването на медикамент, който ефективно да намалява влечението към алкохола. Противниците на изследванията за откриването на т. нар. “хапче за трезвеност” посочват, че ако бъдат избавени от мъките на махмурлука, хората само биха получили стимул да поглъщат безнаказано по-големи количества алкохол. 

Лян успокоява, че препарата с DHM ще има друг принцип на действие: “Той може да се дава на проблемните консуматори на алкохол, които вече не могат да се спрат да ходят в баровете, за да пият. DHM първо ще намали степента на пиянство от големите количества алкохол и ще ограничи значително симптомите на махмурлук. С времето той ще намали и самото им желание да пият”.  

Ядливите, месести плодови дръжки.

 Каква е другата добра новина? Въпреки, че е екзотично за България, бонбоненото дърво, което е типично за Китай и Япония, вирее и у нас, стига температурата в районите на засаждане да не пада под -12 С. Такива дървета има в някои паркове в Пловдив и край с. Велика в Бургаско.

Бонбоненото дърво е прекрасно медоносно растение, цъфтящо през юни, а освен това е може би единственото плодно дърво, при което ядливи са не самите плодове, а техните дръжки. Те са месести и богати на скорбяла, с тръпчив, но много сладък вкус. Съдържанието на захари в тях варира от 20% до 48%, като “се берат” през октомври-ноември. Стрити на брашно, сухите дръжки, които са най-сладки, се използват широко в източно азиатската кухня. Кратко проучване в Интернет показа, че семена за бонбонено дърво могат да се купят и в България, а 10 от тях струват само 1,8 евро :)

Повече за бонбоненото дърво можете да прочетете в Gradinata.bg

 

Добави в Svejo