Защо кърито пази паметта и спира болестта на Алцхаймер (Снимки и видео)

 Добрата новина за любителите на лютото, която е известна от няколко години, сега намира своето обяснение. Куркуминът намалява олигомерите, които стимулират отлагането и увеличаването на амилоидната плака по нервните клетки, която причинява болестта на Алцхаймер

Ако ядете къри поне 1-2 пъти седмично, можете да се предпазите от деменция и убиващата мозъчната активност Болест на Алцхаймер, потвърдиха отново шведски учени, които този път се фокусираха върху обяснението на механизма на действие на активната съставка в куркумата върху мозъка. Изследването им върху плодови мушици показа, че куркуминът (curcumin) – активното съединение в корените на куркумата, от които се прави кърито, удължава живота на насекомите със 75%, благодарение основно на благотворното си въздействие върху мозъка им, посочва TheTelegraph.

 Работата на специалистите от Университета на Линкьопинг, поместена в списанието PLoS One, обяснява факта, че нивата на деменция сред възрастните индийци са много по-малки, отколкото сред хората в останалите части на света и особено в западните държави.

Болестта на Алцхаймер, предизвикваща прогресирането на деменцията, се предизвиква от натрупването на бета-амилоиден белтък (amyloid-β; Aβ), който образува амилоидна плака, разрушаваща влакната, по които се предават електрическите импулси в мозъка. 

Куркуминът не разтваря амилоидните отложения, но ускорява формирането на нервните влакна, намалявайки количеството на една от предшестващите ги форми – т. нар. олигомери, чието натрупване има паразитно и вредно влияние върху аксоните на невроните.  

Професорът по биохимия от Университета на Линкьопинг, Пер Хамарстрьом (Per Hammarström) подчертава, че изследването е потвърдило вредността на олигомерите за нервните клетки, тъй като стимулират отлагането на амилоидна плака и допълнително затрудняват нервната проводимост. “При животните-модели видяхме, че малките молекули на куркумина могат да повлияят върху формирането на амилоидните натрупвания. Получаващото се капсулиране на олигомерите може да се превърне в нова стратегия за терапия на Болестта на Алцхаймер”, смята специалистът. 

В момента съществуват няколко теории за негативната роля на олигомерите в развитието на заболяванията на нервната система. Според едната хипотеза, те засядат в местата на съединяване на нервните влакна, затормозявайки движението на нервните сигнали и ускорявайки образуването на токсични плаки. Другата твърди, че олигомерите разрушават мозъчните клетки като пробиват мембраните им. 

Така куркуминът спасява нервните клетки и нервните пътища от паразитни образувания и токсини. В допълнение, по-ранни изследвания потвърдиха, че той подпомага храносмилането, полезен е в борбата с инфекциите и предпазва от сърдечни удари. Наскоро стана ясно, че основната активна съставка в куркумата има ефект и в лечението на болката, тромбозата и рака.

Добави в Svejo

Медът от манука се справя с лекота с възпалените рани и упоритите кожни язви (Снимки и видео)

Екип учени от Университета на Кардиф установиха, че медът от манука (южен мирт; лептоспермум) предотвратява и лекува дори устойчивите на антибиотици бактериални инфекции по откритите рани. Защо лошите за човека бактерии не обичат меда и смело можете да сложите мед в раната, четете по-долу...

Ново изследване, публикувано в специализираното издание Microbiology, показва, че медът и в частност медът от манука (южен мирт; лептоспермум; Leptospermum scoparium) може да лекува хроничните инфекции на рани, и преди всичко да предотвратява самото им развитие. Заключенията на специалистите от Университета на Кардиф (Cardiff Metropolitan University) са още едно доказателство в подкрепа на клиничната употреба на меда от манука за ликвидиране на бактериални инфекции, особено на фона на нарастващата антибиотична резистентност на болестотворните микроорганизми.

Streptococcus pyogenes обикновено е нормална и безвредна кожна бактерия, която обаче при повърхностни наранявания често предизвиква хронични, незаздравяващи рани, припомня The Science Daily. Бактериите, които инфектират раните, се свързват в “биофилми”, които формират ефективна бариера срещу лекарствата и задълбочават инфекцията. Учените от CMU установили, че медът от манука не само унищожава напълно развитите биофилми от S. pyogenes ин витро, но и пречи на първоначалното свързване на бактериите с компонентите на наранената тъкан.

 Антимикробните свойства на меда са известни отдавна. Традиционни лекарства, съдържащи мед, са използвани в тропиците за лечението на упорити рани от различни древни цивилизации. Медът от манука се произвежда от нектара на едноименния храст или дърво от Сем. Миртови, което расте в Нова Зеландия и части от Австралия, но може да вирее спокойно и в България. Медът от манука често присъства в съвременните лицензирани козметични и лечебни продукти за кожни проблеми и рани. Установено е, че медът от манука предотвратява размножаването и ликвидира повече от 80 вида бактерии, но антимикробните му свойства все още не са докрай проучени от модерната медицина, а механизмите му на действие все още се уточняват.

Раните, инфектирани с S. pyogenes често не се поддават на лечение. Това се дължи до голяма степен на биофилмите, които затрудняват проникването на антибиотиците, както и на проблемите с антибиотичната резистентност. Изследването на учените от Кардиф показало, че много малки количества мед предотвратяват формирането и развитието на биофилма, а третирането на зрели биофилми в петриеви панички с мед, довело до ликвидирането на 85% от бактериите в тях само за 2 часа (!).

Розова манука. Credits: Transpressnz.blogspot.com

 Учените потърсили молекулярно обяснение за антибактериалното действие на меда. Оказва се, че медът предотвратява и разкъсва връзките между S. pyogenes и човешкия протеин фибронектин (fibronectin), образуващ се по повърхността на увредените клетки. “Молекулите на повърхността на бактерията се слепват с човешкия фибронектин, закотвяйки бактерията към клетката. Това позволява развитието на инфекцията и образуването на биофилм. Открихме, че медът редуцира проявата на протеините по бактериалната повърхност, инхибира свързването към фибронектина и прави формирането на биофилм малко вероятно. Това е механизмът, по който медът от манука намалява до минимум появата на акутни инфекции при рани, както и развитието на хронични инфекции”, обяснява ръководителят на изследването, д-р Сара Мадокс (Dr Sarah Maddocks).

Червена манука. Credits: Davesgarden.com

Екипът на д-р Мадокс продължава да изследва въздействието на меда върху други бактерии, причиняващи инфекции на откритите рани като Pseudomonas aeruginosa и резистентния на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA). Оказало се, че медът от манука убива ефективно и тези бактерии.

"Има спешна нужда от откриването на иновативни и ефективни начини за контролирането на инфекциите по раните по начин, който да не допринесе за увеличаването на антимикробната резистентност. До момента не са открити устойчиви към действието на меда бактерии или вероятност това да се случи. Прилагането на антибактериални агенти като меда, директно върху кожата за прочистването на бактериите е по-евтино от системните антибиотици и може да е отлично допълнение към антибиотичната терапия в бъдеще. Това е от голямо значение, тъй като хроничните инфекции на рани са свързани с 4% от разходите за здравеопазване само в развитите страни”, заключава Мадокс.

Бяла манука. Credits: Cabbagetreefarm.blogspot.com

 Сега добрата новина – южният мирт, мануката или лептоспермумът е изключително красиво медоносно растение с червени, розови или бели, кичести цветове, което може да вирее в България. Пакет от 10 семена на мануката може да се закупи у нас на цена от 12,50 лв., а дори и по-евтино. За отглеждането на южният мирт могат да се открият достатъчно съвети, а пределната температура, на която може да издържи красивото растение от Южните морета, е – 7 С (хубаво е да не пада под 4 С). Така че садете манука и се радвайте на лековитите качества на меда й! :)

Добави в Svejo

Суперхраната кокосово масло (Видео)

 Кокосовото масло е единствената мазнина приятел на сърцето, с която можете да отслабнете, приемайки повече мазнини. В нея можете да пържите на воля и пак да се радвате на повишаване на “добрия” вместо “лошия” холестерол

Реабилитирането на някои от наситените мазнини от науката като полезни за човешкото здраве съединения, превърна в истинска “звезда” в кулинарията и диетологията кокосовото масло, което специалистите единодушно обявяват за “най-здравословната мазнина”. Макар че и в България вече се знае доста за ползите, които кокосовото масло носи на човешкия организъм, ще се опитам да хвърля още един по-дълбок поглед върху съставките и обяснението на механизма им на действие, за да разсея недоверието към него и у най-големите скептици.

Макар че съм заклет противник на “пишман” диетите, които в повечето случаи имат съмнителни предимства, самите диетолози препоръчват схема на хранене, изключваща пшеничните продукти, за сметка на 3 пъти увеличен прием на наситените мазнини в кокосовото масло.

На пръв поглед еретичната схема, е изключително полезна за организма поради състава на кокосовото масло. Съдържащите се в него наситени мазнини са полезни за мозъка, защитават черния дроб от токсини, подобрява функцията на белите дробове и бъбреците, нормализират половите функции и са необходими за производството на стресовите хормони. Костите ни също се нуждаят от тях, за нормалното усвояване на калция.

Един от огромните плюсове на мастните киселини в кокосовото масло е понижаването на концентрацията на С-реактивния протеин – показател за възпаления и маркер, предсказващ развитието на болестите на сърцето. Те забавят и процеса на натрупването на мастна тъкан в организма (!?).  Как и защо става това, ще обясня по-долу.

Сали Фелън (Sally Fallon), известен автор в сферата на здравословното хранене и ръководител на диетологичната организация Weston A. Price Foundation, подчертава необходимостта от преразглеждането на правилата за хранене, в съзвучие с последните научни изследвания. Изследователката на липидите и обмяната, д-р Мери Ениг (Dr. Mary Enig) също е сред специалистите, които посочват, че наситените мазнини в кокосовото масло не само са безопасни, но и помагат за опазването на сърцето, посочва The Vancouver Sun.

Отговорът на въпроса защо това е така, се крие в структурата на молекулите на мастните киселини в кокосовото масло. В него се съдържат предимно средноверижни (с по-малка дължина на въглеродните мастни опашки) мастни киселини, които се преработват без проблеми от организма. По тази причина, за разлика от дълговерижните киселини, те се преобразуват в “добър” (HDL), а не в “лош”холестерол (LDL) и не предизвикват атеросклероза и други сърдечносъдови заболявания.

Единствената форма на кокосовото масло, която може да предизвика опасения, е хидрогенизираната – втвърдената, посредством добавянето на газ водород към маслото при високо налягане и температура, за повиши трайността му. Причината – рискът от образуването на транс-мазнини. Във всички други форми, наситените мастни киселини в кокосовото масло се абсорбират без проблеми от организма, повишавайки метаболизма.

За “изгарянето” от тялото на кокосовото масло е необходима повече енергия, като то притежава нисък гликемичен индекс, осигурява по-продължително чувство на ситост, като при това подобрява циркулацията на веществата и спомага за поддържането на нивата на кръвната захар.

 Следващият голям плюс – натуралното кокосово масло е отличен източник на лауринова киселина – тя представлява 45% от състава му. Тази наситена мастна киселина е във високо съдържание и в майчината кърма, която е така полезна за бебето със своите антибактериални, антивирусни и противогъбични свойства.

Според изследователя на наситените мазнини д-р Брус Файф (Dr. Bruce Fife) и д-р Ениг, лауриновата киселина е една от основните причини за укрепващото действие на кокосовото масло върху имунната система, тъй като монолауринът може да разрушава вируси с липидно покритие като тези на HIV, херпеса и инфлуенцата, патогенни бактерии като листерията (listeria), както и протозоа-паразити като гиардията (Giardia lamblia).

Кокосовото масло съдържа и каприлова киселина (8%), която се справя ефективно със системните гъбични инфекции, причинени от гъбичките Candida, което я прави отлично лекарство срещу трихофития и измъчващите спортистите гъбички по краката и ноктите им. Каприловата киселина осигурява и максималното усвояване на мастноразтворимите витамини като A, D, E и K, както и на минералите като желязо, калций и магнезий.  

След като разгледахме “под лупа” състава му, вече едва ли ще ви учуди факта, че кокосовото масло е единствената мазнина, която не се окислява при пържене и печене. Тя няма вкус и мирис и не задържа такива, която я прави подходяща за продължително и многократно пържене на различни продукти. Кокосовото масло не гранясва, защото не се окислява, а също така и не се преобразува във вредни продукти при високи температури, не се се абсорбира от пържените в нея продукти и “най-важното” – не пръска! :)

Още полезни подробности за състава и формите на кокосовото масло на пазара, можете да научите от резюмето на Владимир Недков.

Повече начини за “вътрешната употреба” на кокосовото масло в суров вид представя Деси Пеева.

Ползите от външното приложение на кокосовото масло за кожата и косата пък посочват Нени Гъновска и Алекс Данаилова.

Добави в Svejo