Showing posts with label туризъм. Show all posts
Showing posts with label туризъм. Show all posts

Monday, August 19, 2013

Калоферският манастир „Рождество Богородично” – Кътче от Рая в Централен Балкан



Основаният като мъжки (от доста години вече женски) Калоферски манастир "Рождество Богородично" е разположен край Бяла река в подножието на Централна Стара планина, на около 7 км. северно от гр. Калофер, на 40 км. от гр. Казанлък и на 64 км. от Пловдив.

  До манастира от Пловдив (и София) се стига по пътя за Карлово, като хващате отбивката за Калофер. Веднага след влизането в града поемате по първата отбивка вляво и следвате табелите "Манастира". След излизането от града пътят става повече от ужасен, като на места изцяло липсва - прилича по-скоро на песъкливо и каменисто пресъхнало корито на планинска река, като назъбените останки от стар асфалт правят положението още по-плачевно. 

  Най-добре е да карате джип или АТВ, но колкото и да ви плаша, дори с нашата нисичка "Корса" стигнахме, което означава, че и вие ще успеете. Но бавното каране е препоръчително, за да нямате големи проблеми с окачването. През зимата пътят е непроходим без джип с модифицирано окачване.



Манастирът е основан през 1640г., като до края на ХVІІ в. обителта на 2 пъти е опустошавана от кърджалиите, преди да бъде съградена отново през 1819 г., от когато датира и днешната манастирска църква. Пред манастира, под вековно орехово дърво, има пресъхваща вече чешма, от която обаче тече най-вкусната вода, която съм пил наскоро :)


През Руско-турската война, през 1877 г. манастира, наред с много други в района, е разрушен от османците. Още през 1881 г. обаче обителта възкръсва от пепелта с помощта на тревненския майстор Генчо Кънев, който въздига храма върху основите на старата черква. Близо до манастира се намира параклиса с аязмо "Св. Пантелеймон", издигнат още през 1825 г. (не знам дали е белият параклис, кацнал върху струмните бели скали отсреща).

 "Рождество Богородично" е реставриран изцяло по повод 1300-тата годишнина от Основаването на българската държава от 1981 до 1984 г., като по това време е и водоснабден. 

 Манастирската черква прекарва основен ремонт през 2003 г., когато подът е настлан с мрамор, а стените са изографисани наново от художниците Михаил Минков от гр. Пловдив и Нанко Нанков от гр. Шумен, като от старите икони са запазени "Рождество Богородично" в иконостаса отляво, и старата икона на Св. Богородица.

  Манастирът се посещава от множество хора от цяла България, въпреки разбития път, като за храмовия му празник на 8 септември се събират стотици души. Обителта предлага и стаи за нощувка във Възрожденските крила, със собствен или общ санитарен възел, но без храна. На 50-тина метра под манастира обаче има заведение, в което се предлагат скара, прясна пъстърва от Бяла река, сандвичи и салати. Последните телефони за връзка с манастира, които се откриват онлайн са: 0884 59 64 17 и 0888 63 99 99. В манастира се строи и нова многоетажна къща, в която навярно ще има допълнителни места за настаняване с по-съвременни условия.

 На около 200 м. след манастира, по тесен асфалтов път, този път без никакви дупки, се стига до входа на Национален парк "Централен Балкан" и началото на екопътеката  "Бяла река". Там е разположен и приключенски парк "Джендема" с бивак и детски център за оцеляване сред природата.

 Ето още снимки от Калоферския манастир "Рождество Богородично":



Блог класация

Wednesday, January 4, 2012

28-и Фестивал на снега и леда в Харбин, Китай (Снимки и видео)

"Момичето-лебед". Credits: REUTERS/Sheng Li
 Ако сте сред любителите на апокалиптичните теории, Фестивалът на снежните и ледени фигури в Харбин е едно от нещата, които задължително трябва да видите през следващите близо 2 месеца, защото може да е последен. Ако като мен не вярвате в свършека на света през 2012 г., китайският Леден фестивал все пак е сред нещата, които си заслужава да видите на живо, поне веднъж в живота. Сега да ви запозная с него :)



Ежегодният Фестивал на снега и леда в Харбин е един от 4-те най-големи фестивали на снежните и ледените фигури в света, наред със Снежния фестивал в Сапоро, Япония (Sapporo Snow Festival), Зимния карнавал в Квебек, Канада (Quebec Winter Carnival) и Ски фестивала в Холменколен, Норвегия (Holmenkollen Ski Festival).

Credits: REUTERS/Sheng Li
 По мащабност обаче, Фестивалът в Харбин едва ли има конкуренция. Той е една от основните зимни забележителности в цял Китай и безспорно най-голямата в града-административен център на най-североизточната, погранична китайска провинция Хейлунцзян. През м. г. фестивалът е бил посетен от близо 13 млн. души, които са похарчили в парковете със снежни и ледени фигури колосалните 12,117 млрд. юана ($ 1,932 млрд.!).

Credits: REUTERS/Sheng Li


Китай и Русия от векове спорят за приза родина на ледените скулптури. Специално в Китай, през ХVІІ век местните рибари и ловци в провинция Хейлунцзян, граничеща с Руската империя, започнали да правят ледени фенери, за да осветяват тъмните зимни вечери. Те пълнили ведра с вода, за да получат лед, след което издълбавали дупка в ледената форма и поставяли в нея свещи. Практичната традиция постепенно се превърнала в изкуство, като майстори започнали да изработват ледени фенери с най-различни форми и декорации, с които се украсявали местните къщи по време на празници и карнавали.

 През 1897 г. Транссибирската железница достигнала малкото тогава рибарско селище Харбин, тогава окупирано от Руската империя. Бурният трафик бързо превръща Харбин в преуспяващ град, в който до 30-те години на ХХ век е най-голямата руска диаспора извън границите на тогавашния СССР. Използвайки културните си традиции, ледените зимни ветрове от Сибир и леда от замръзналата река Сонгхуа, китайците, които се връщат града окончателно през 1946 г., дават началото на организираните Фестивали на снега и леда през 1963 г. Забранен по време на Културната революция в Китай, Фестивалът се възражда като международен такъв през 1985 г. и се провежда всяка година оттогава.

Снежните кафенета в Сън Айлънд Парк. Credits: REUTERS/Sheng Li
 Снежните и ледените скулптури носят на Харбин прозвището “Ледения град”, но това може спокойно да се каже и атмосферните условия в него през зимата. Приятно прохладният през лятото град със средни летни температури от 21,2 °C, през зимата се превръща в снежно царство със средни температури от −16,8 °C, които вечер и през нощта падат и до −38 °C. Абсолютният температурен рекорд в града през зимата е −41,4 °C. Тази година организаторите на Фестивала отбелязаха, че времето е необичайно топло – живачният стълб на термометъра отбелязал средно −15 °C в светлата част на денонощието.



Тази година Фестивала по традиция ще се открие официално на 5 януари, но ледените паркове на Харбин отвориха врати за “тестов период” още на 20 декември 2011 г. Фестивалът обикновено трае около 2 месеца, като датата на закриването му зависи от метеорологичните условия и може да се променя, като засега за такава е посочена високосният 29 февруари 2012 г.

Credits: REUTERS/Sheng Li
 28-то издание даде старта на обявената “Година на туризма в Русия”, която ще продължи до края на 2012 г., поради което редица от тематичните снежни и ледени скулптури този път са свързани с руската история, култура, традиции и изкуство. Сред нещата, които задължително трябва да видите, е снежната скулптура, пресъздаваща картината на Иля Яфимович Репин “Бурлаки на Волге”. 2013 г. пък ще е “Годината на туризма в Китай” в Русия.

Credits: REUTERS/Sheng Li
 Шедьовърът на Международното Арт Експо на снежните скулптури в парка Сън Айлънд (един от 3-те центъра на Фестивала на снега и леда), е високата 27 метра снежна скулптура “Момичето-Лебед”, като вместо ръце, красавицата има белоснежни лебедови криле с размах 24 метра.  През тази година, освен китайските майстори, в извайването на снежните скулптури са участвали повече от 100 гости от още 20 държави по света.

Credits: REUTERS/Sheng Li
 Обиколката на парковете на Фестивала на снега и леда, която ще ви отнеме поне няколко дни, можете да започнете през деня в Сън Айлънд парк (Sun Island Park), където е разположена експозицията на Международното Арт Експо на снежните фигури, както и най-големия в света закрит музей на снежното изкуство, помещаващ се в Харбинския дворец на леденото и снежното изкуство. Най-доброто време за няколкочасовата обиколка на парка е по светло, когато белотата на снежните фигури се подчертава смайващо от кристално чистото синьо небе.

Credits: REUTERS/Sheng Li
 Когато ви се стори, че температурите под нулата стават непоносими, можете да се скриете в някое от многото кафенета с външни фасади от сняг и лед, където ще можете да възстановите силите си с топли храна и напитки.

Credits: REUTERS/Sheng Li

Децата и непорастналите им родители няма да скучаят, дори, ако се уморят от красотата на статуите, тъй като в парка могат да се карат тобоган-шейни, да се возите на кучешки впрягове, както и да си вдигнете адреналина с няколко обиколки картинг на лед.

Credits: REUTERS/Sheng Li
 Входът за тази част от фестивала е 240 юана за възрастни ($ 38,28) и 120 юана ($ 19,14) за деца не до точно определена възраст, а забележете – с ръст от 120 до 140 см.  За децата под 120 см. входът е безплатен. Експото в Сън Айлънд парк работи от 8,30 до 19 часа, а до него се стига с автобуси № 29, 85 или 88 до спирка Сън Айлънд.

 Вторият център на Фестивала е тематичният, увеселителен парк “Снежният и леден свят на Харбин” (Harbin Ice and Snow World), където освен 2000-те ледени скулптури на сгради, мостове, палати и др., има повече от 30 атракциони с развлечения. През тази година тук е изградена и най-дългата в света ледена пързалка, чиято окончателна дължина все още не е оповестена. Идеалното време за посещение е в тъмните часове на деня, когато полупрозрачният леден свят оживява допълнително от цветното осветление, което го превръща във фееричен приказен свят.

 Паркът може да се обикаля както пеша, така и в теглени от коне шейни. Посетителите могат да се забавляват из леден лабиринт, да пият ледени коктейли в бар, направен изцяло от лед, както и да се спускат с гуми от стръмния склон на разположената в парка снежна пързалка. Единственото, за което трябва да внимавате в леденото царство, разбира се, е да не се подхлъзнете и да приключите разходката с неприятно падане.

 “Снежният и леден свят на Харбин” работи от 9,30 сутринта до 21,00 ч. вечерта, като до 13,30 ч. цените са 100 юана за възрастни и 60 за деца ( тези под 120 см. и тук влизат безплатно), а следобед и вечер билетите са 300 юана за възрастни (330 в периода 22-28 януари) и 160 юана за деца. До тематичния парк се стига с автобуси № 211, 212, 213 или 346 до кръстовището на Сън Айлънд Роуд и спирката Тайангдао Даоку (Taiyangdao Daokou Station).

 Последната ви спирка във Фестивала на снега и леда е Художественият парк на Ледените фенери (Ice Lantern Artistic Park) в Жаолин парк (Zhaolin Park), където са разположени най-красиво осветените ледени скулптури в Китай. 

 Над 1500-те изящни фигури и хилядите фенери в най-различни форми се къпят в неописуема палитра от светлини. По тази причина, най-доброто време за посещение на парка е вечер. 

 Той работи от 9,00 ч. сутринта до 21,00 ч., а билетите струват 200 юана за възрастни и 100 за деца (малчуганите под 120 см. се радват на безплатен вход). До Жаолин парк може да стигнете с автобуси с номера 8, 53, 74, 83, 113, 114, 201 или 206, а вашата спирка е Жаолин Гонгюан (Zhaolin Gongyuan Station).

На изпроводяк, още снимки и видео от Фестивала на снега и леда в Харбин :)




Блог класация

Monday, October 24, 2011

Топ 30 на най-добрите островни плажове (Част втора)

След лютия студ, който ни напомни за задаващата се ледена зима, какво по-хубаво от 30 избрани плажа на някои от най-интересните и красиви острови по света. Класацията е изготвена от специализираното туристическо издание CondeNast Traveler

Лидо (Lido), Венеция, Италия

Лидо.
 Аристократичен, с традиции и богата история, Лидо е мястото, което задължително трябва да посетите, докато сте във Венеция. Плажът записва името си в историята с известната новела на Томас Ман “Смърт във Венеция” и филмовата адаптация по нея на Лучино Висконти (1971). На всеки от двата края на едноименния остров има два огромни обществени плажа. В края на август и през първата седмица на септември тук се провежда знаменития Филмов фестивал на Венеция, ежегодно от 1932 г. насам.

Лидо.
 От 1920 г. е най-знаменития и престижен плаж в Италия заради аристократичната си атмосфера, която е запазена и до днес. На острова са снимани сцени от “Английския пациент” и “Казино Роял”, използващи прекрасната архитектура като свой декор.

Лидо. Credits: ©junebug
 Стига се лесно още от летище “Марко Поло” през намиращата се вляво от него морска гара “Алилагуна”. От самата Венеция до Лидо можете да стигнете за 10 минутки с водния автобус ACTV (вапорето). Можете да наемете колело от главната улица Гран Виале, с което да обикаляте и разглеждате острова, има какво да се види.

Севън Майл Бийч (7-Mile Beach), Негрил, Ямайка

Севън Майл Бийч.
 Вярна на името си, 11,3-километровата плажна ивица на западния бряг на острова е известна с неповторимите си залези, за които има изградени дори наблюдателни площадки – най-популярната е в Rick's Cafe, мекият златист пясък и изключително чистата и топла вода.

Севън Майл Бийч.

 Тъй като е заграден от един от големите карибски рифове, заливът Негрил е винаги спокоен. И тъй като в Ямайка няма високи приливи, морето е почти плоско като чиния, а водата е плитка далеч-далеч навътре в топлите води.

Севън Майл Бийч.
 Колкото по към края на плажа вървите, толкова по-топла става водата и по-фин, мек и бял става пясъкът. Ако искате по-усамотени и незасегнати от кипящия плажен живот на ивицата места, може да се ориентирате към Лонг Бей Бийч Парк в най-северния край на ивицата и съседният му плаж Блъди Бей с формата на полумесец.

Севън Майл Бийч.
 На последния, заради отдалечеността му облаче, има известна опасност от нападения или кражби дори през деня.

Кокоа Айлънд (Cocoa Island), Малдивите

Кокоа Айлънд.
 Няма да сбъркате към който и от 87-те частни острови-курорти на малдивските атоли да се отправите, тъй като всеки от плажовете им е уникален и се струва да се посети. Малкият Какаов остров обаче сам по себе си е един плаж на плитчина насред океана, а отделните му части са свързани с кокетни осветени дървени мостчета или пътечки насред океана.

Кокоа Айлънд.
 Хотелският комплекс представлява гръбнак от наколни просторни бунгала във водата, всяко с кейче, водещо още по-навътре в океана.

Кокоа Айлънд.
 Тъй като комплексът е частен, няма да ви липсва спокойствие, но в никакъв случай няма да скучаете, тъй като можете да ловите риба, да се гмуркате със шнорхел или акваланг, да карате каяк, сърф, катамаран, да се отдадете на йога или спа, да правите разходки с корабче из лагуната и кораловите рифове или просто да си дадете ден спокойствие на отдалечен къс от плажа, където да ви остави корабче и след време да дойде да ви прибере.

Уайт Бийч (White Beach), Боракай, Филипини

Уайт Бийч.
 4,83-километровата ивица пясък на западния бряг на острова има цвета и консистенцията на бебешка пудра и е един от класическите световни плажове, където туристите могат без проблем да се размесят с местното население. Определен за най-красивия плаж в света от Yahoo Travel през 2007 г.

Уайт Бийч.
 Плажният живот пулсира непрестанно, тъй като ивицата е пълна с хотели, барове, дайвинг оператори, училища за уиндсърфинг, центрове за масаж, фризьорски салони и бръснарници и всякакви видове улични артисти. До острова се стига с полет от столицата Манила, която е на 300 км. на север, до Катиклан, откъдето предстои още половин час пътуване с корабче до плажа.

Уайт Бийч.
 Най-подходящ за посещение през Сухия сезон или Амихан, от ноември до април, когато морето Сулу е спокойно и условията са идеални за плажуване и плуване. Тогава от другата страна на острова има силни ветрове, което пък прави плажовете там и особено Булабог Бийч, подходящи за уиндсърфинг, уейкборд и прочие.

Уайт Бийч.
 През Дъждовния сезон – Хабагат, от юни до октомври, Уайт Бийч е в прегръдката на лошото време и има опасност от тайфуни. Докато сте там, пийте само бутилирана вода.

Пти Сен Венсан (Пти Сейнт Винсънт; Petit St. Vincent), Сейнт Винсънт и Гренадини 

Пти Сейнт Винсънт.
 3,21-километров идиличен плаж, който почти изцяло обгражда брега на малкото островче край Юниън Айлънд. Пясъкът е толкова мек, че гостите могат да затънат в него почти до пиняколадата, с която ги посрещат при стъпването на частния курортен остров. В едно от най-романтичните места на планетата има само един курорт, едноименния Petit St. Vincent Resort, който предлага 22 достатъчно уединени вили, всяка от която има достъп както до плажа, така и до скалистата вътрешност на острова, покрита с буйна тропическа растителност.

Пти Сейнт Винсънт.
 Романтиката продължава и във вилите – те са без климатик, охлаждани само от морския бриз, без телефони и без телевизори. Гостите обаче могат да се радват на отлична кухня, обслужване и много занимания, включени във вашия ол инклузив – спа и масаж, пътувания с ветроходна или моторна яхта, скуба дайвинг, тенис, голф, екскурзии из острова.

Пти Сейнт Винсънт.
 Комуникацията с персонала (по двама души на всеки посетител) е особено интересна – тъй като няма телефони, пред всяка вила има бамбуков прът с пощенска кутия.

Пти Сейнт Винсънт.
 Ако оставите на нея жълто флагче, човек от персонала ще дойде да вземе оставеното съобщение или да види от какво имате нужда; ако оставите на кутията червено флагче, никой няма да ви безпокои. Сезонът е от ноември до края на август.

Плайа де лас Салинас (Playa de las Salinas), Ибиса, Испания 

Плайа де лас Салинас.
 Всеки плаж на Ибиса е парти-плаж, но на този вихъра на купона никога не спира. Тук е мястото, където тези, на които е останала енергия след нощните партита, идват да танцуват и да се забавляват през деня. 1,6-километрова плажна ивица, обградена от борове. Топлесът и нудистите са често срещано явление през лятото.

Плайа де лас Салинас.
 Стига се за 10 мин. с кола от Плайа ден Боса или град Ибиса. Ако сте на Ибиса, задължително вижте скалата Ес Ведра на западния бряг на острова, скритото заливче Атлантис и крайбрежния булевард Passeig de ses Fonts в Сан Антонио (особено за фойерверките на фиестата на Св. Бартоломей на 24 август).

Плайа де лас Салинас.
 Не пропускайте и Стария град в Ибиса, пазарите Es Canar Hippy Market на източния бряг всяка сряда и Las Dalias Hippie Market в Сан Карлос в съботите, историческия бар на художници и писатели Bar Anita в Сан Карлос или най-голямата островна пещера, Cova de Can Marçà в Пуерто де Сан Мигел. 

Бведжуу (Bwejuu), Занзибар, Танзания

Бведжуу.
 Този 19-километров плаж е мястото, където ще срещнете повече местни жители, рибари, занимаващи се със своите лодки, яркооблечени жени, чистещи кокосови орехи или събиращи морска трева или деца играещи си футбол с опърпана топка.

Бведжуу.
 Най-широкият плаж с най-ослепителен бял пясък на един от най-екзотичните африкански острови. “Островът на подправките”, както е известен  Занзибар, предлага множество забележителности. Главният град на острова, Стоун Таун, е включен в Списъка на Световното културно-историческо наследство на UNESCO и представлява уникална смесица от мавърска, близкоизточна, индийска и африканска архитектура и традиции с лабиринт от тесни улички, исторически паметници, чайни, пазари и магазини за сувенири.

Бведжуу.
 Можете да направите уникална “Обиколка на подправките” (Spice Tour) из плантациите за шафран, кардамон, джинджифил, карамфил, индийско орехче и анасон и можете да опитата множество екзотични плодове срещу $ 10-15.

Бведжуу.
 Разходете се задължително из пътеките на националния парк Джозани Форест, в който освен екзотичните и огромни дървета можете да видите срещащите се само тук и почти изчезнали маймуни червен колобус (Procolobus kirkii), които са много любопитни и игриви, и със сигурност ще позират с удоволствие за снимка. Входът за парка е само $ 8. В Стоун Таун не пропускайте да видите местния пазар и бившия Пазар за роби.

Камала Бийч (Kamala Beach), Пукет, Тайланд 

Камала Бийч.
 Плажът е разположен на западното крайбрежие на острова, северно от Патонг и непосредствено южно от Сурин Бийч. Южният край на плажа прилича на останалите плажове по западния бряг на Пукет – препълнен със шумотевицата на търговците на храни, павилионите за сувенири, барове с момичета и други източници на суетня. Всичко обаче е много по-кротко, отколкото в Патонг, а северният край на плажа е тих и спокоен дори в разгара на сезона.

Камала Бийч.
 Рибарското селище Камала е пълно с малки хотелчета, вили и апартаменти под наем. Забележителност на самия плаж е будисткият храма Камала Ват в южния му край. Другата популярна атракция е шоуто Phuket FantaSea, което комбинира културен тематичен парк, представляващ националното наследство на Тайланд с уникални 4D-ефекти и животни. Паркът с площ 140 акра работи всеки ден без четвъртък, от 17,30 до 23,30 ч. Най-добрият период за посещение е през Сухия сезон от ноември до март, когато започва Горещия сезон.

Моуну Айлънд (Mounu Island), Вава` у, Тонга

Моуну Айлънд.
 Истински луксозен еко-курорт. Моуну Айлънд се захранва главно със слънчева енергия, а дъждовната вода се пречиства за пиене. Плажът с бял пясък, който обгражда този коралов атол с площ 6,5-акра винаги създава усещането за уединеност, дори когато курортът е изпълнен до максимум, защото на Моуну има само 4 големи сгради и обществено фале – традиционна тонганска общностна сграда, където всяка вечер може да опитате вкусни местни ястия.

Моуну Айлънд.
 През лятото на острова гнездят костенурки, а от юли до ноември корабчета предлагат наблюдение на срещащите се в района гърбати китове (Megaptera novaeangliae). Понякога китовете могат да се видят и от вашето собствено фале.

Моуну Айлънд.
 Можете също така да се гмуркате със шнорхел или акваланг, да карате кайт-сърф, каяк, да ловите риба и много, много други.

Саут Бийч (South Beach), Флорида, САЩ

Саут Бийч.
 Последният бум на интереса към Саут Бийч започва със снимките на легендарния филм на Ал Пачино “Белязания” през 1983 г. Плажът му може на места да ви се стори шумен и претъпкан, но хубавото е, че дължината му е колкото тази на 23 пресечки и  по протежение на плажната ивица могат да се намерят места, които ще харесат и на най-романтичните и тихи натури.

Саут Бийч.
 Най-известната улица покрай плажа е “Оушън Драйв”, историческият архитектурен комплекс “Арт Деко” също е на тази улица. Пешеходният булевард “Линкълн Роуд” е главната търговска улица, откъдето можете да купите всичко. След забележителностите са множество музеи, театърът на Джаки Глийсън, имението на Версаче Casa Casuarina и др. 

Саут Бийч.
 Срещу $ 59 можете да предприемете South Beach Food Tour – 3-часова обиколка из културно-историческите забележителности, съпроводена с дегустирането на най-вкусните специалитети на Маями Бийч. Започва в 18,00 ч. местно време. Трафикът в града е постоянен, така че най-лесният начин да стигнете до плажа е пеш или с автобуса Electric Wave от “Вашингтон Авеню”.

Уайкики (Waikiki), Оаху, Хавай, САЩ

Уайкики.
 Описаното от Марк Твен като “малка сбирка на имения под кокосовите палми” днес е най-известният островен плаж с над 100 хотела по протежение на 3,22-километровата пясъчна ивица. В този район на столицата на Хавай, Хонолулу, не съществува понятието “скука”. Освен, че можете да се научите да карате сърф, можете да посетите някои от множеството кафенета, ресторанти, магазини и барове покрай плажа.

Уайкики.
 Забележителностите, които не трябва да пропускате са кратерът Даймънд Хед (Леахи), който увенчава южния край на плажа, от върха на който се разкрива спираща дъха гледка към южното крайбрежие на Оаху и Капиолани Парк в източната му част, където са зоологическата градина на Хонолулу и аквариумът на Уайкики. В Уайкики всичко може да се достигне пеша или с мотопедите, които можете да вземете масово под наем.

Уайкики.
 В рамките на половин час можете да стигнете до Пърл Харбър, Иолани Палас – резиденцията на последните хавайски крале от 1882 до 1893 г., панорамната площадка Нууану Пали, разкриваща величествения и спиращ дъха изглед към отвесните крайбрежни скали Коолау и тучните равнини на Уинуорд Коуст, природният резерват Ханаума Бей и фара Макапуу Пойнт, който отбелязва най-източната точка на о-в Оаху. 

Гибсън Бийч (Gibson Beach), Сагапонак, Ню Йорк, САЩ

Гибсън Бийч.
 Известен с голотата си преди, днес Гибсън Бийч предлага по-малко топлес-гледки, отколкото твърди мълвата. Той е запазил част от дивото си природно очарование с пясъчните си дюни и предлага чудесни условия за сърф.

Гибсън Бийч.
 Като част от района Хемптънс, в района могат да се видят множество скъпи и луксозни имоти – мястото е сред любимите за почивка на Бил и Хилъри Клинтън, по улиците можете да видите и Пи Диди, Стивън Спилбърг, Били Джоел, Ралф Лорен и др. знаменитости, които живеят тук.

Гибсън Бийч.
 Свободното време можете да запълните с разходка до някои от множеството музеи и галерии, а нощният живот също е пъстър и многообразен. Тъй като на острова няма много възможности за паркиране, най-добрата форма за транспорт е велосипедът.

Окракоук Айлънд (Ocracoke Island), Северна Каролина, САЩ

Окракоук Айлънд. Credits: Terry Donnelly
 В началото XVIII век ниският бариерен остров, разположен на стратегическо място на пролива Памлико, става бурно развиващ се център на морската търговия, като силния корабен трафик привлича и пиратите. Така в Окракоук се установяват множество буканиери, като някои остават дори и след знаменитата морска битка край острова на 22 ноември 1718 г., в която е убит страховития пират Черната Брада.

Окракоук Айлънд.
 Забележителност на острова са петнистите окракокски понита – диви коне, наследници на испанските мустанги, гледани от заселниците в продължение на векове, някога бягали свободно по плажовете, а сега събрани в резервата Окракоук Хърд, разположен на 11,3 км. северно от градчето Окракоук. Най-доброто време за посещение на парка е от 7,00 до 9,00 ч. сутринта и от 16,00 до 18,00 ч. вечер, когато е времето за хранене на кончетата. Друга природна забележителност е националния парк Кейп Хатерас, където могат да се видят над 400 вида птици.

Окракоук Айлънд.
 26-километровата плажна ивица в най-южната част на крайбрежния природен плаж е идеална за сърф, кайт борд, каяк и риболов, като през 2007 г. е обявена за най-добрия плаж в Америка. Построеният през 1823 г. фар в Окракоук е един от най-старите действащи фарове в САЩ. Изоставено, но поддържано като музей на открито селище на заселници от 1753 г. може да се види на близкия Портсмут Айлънд. До острова се стига за около 40 минути с ферибота от Хатерас Айлънд, който извършва курсове на всеки половин час.

Саут Падре Айлънд (South Padre Island), Тексас, САЩ 

Саут Падре Айлънд.
 Най-предпочитаното място за забавления по време на популярната Пролетна ваканция в САЩ, тъй като предлага чудесно топло време още през март, а на плажа може да се пие свободно бира. Разположена на тропическия връх на Тексас на Мексиканския залив, плажната ивица на Саут Падре може да се похвали с кристално чиста вода, предлага идеални условия за риболов, кайт борд, водни ски и яхтинг, и спиращи дъха залези.

Саут Падре Айлънд.
 До острова може да се стигне с директен полет от Далас или Хюстън до едно от трите местни летища, както и с кола по щатската магистрала № 100 през крайбрежния град Порт Изабел, който е свързан с острова с мост.

Саут Падре Айлънд. Credits: Jerry Tobias
 Също там има и 3 музея, единият от които е построеният през 1852 г. фар на Порт Изабел. От Саут Падре се организират круизи за наблюдение на плаващите край брега делфини и останалия морски живот, може да посетите и спасителния център за морски костенурки.

Саут Падре Айлънд.
 На единствената главна улица на острова, Падре Булевард, можете да откриете множество ресторанти, други заведения и спа-центрове.

Кайо де Агуа (Cayo de Agua), Лос Рокес, Венецуела

Кайо де Агуа.
 Лос Рокес е архипелаг в Карибско море, разположен на 168 км. северно от пристанището на Каракас, Ла Гуайра. Заради красотата и екологичната си значимост е обявен за национален парк през 1972 г., но е отворен за туристи срещу входна такса от 152 боливара. До Лос Рокес може да се стигне с яхта или с пътнически полет от Каракас, Маракайбо или град Порламар на о-в Маргарита. Самолетите кацат на главния и единствено населен остров в архипелага, Гран Роке, откъдето можете да организирате еднодневни пътувания до някой от другите петдесетина по-малки острова и около 250 коралови рифа.

Кайо де Агуа.
 Един от тях е и Кайо де Агуа, който предлага идеални условия за гмуркане със шнорхел или акваланг. Атолът носи името си от изворите с прясна вода в горичката от палми в средата на острова. Забележителност на приказно красивия плаж на Кайо е местният фар, Пунта Кокос.

Кайо де Агуа.
 Перфектни условия за уиндсърфинг предлага друг от близките острови, Франсиски Абахо. На остров Дос Москисес пък е центърът за опазване на морските костенурки, където можете да станете осиновител на някое от симпатичните морски влечуги. Идеалното време за посещение на архипелага е от ноември до април, а основна заплаха е винаги жаркото слънце, от което рядко можеш да се скриеш и под плажния чадър.

Към първа част...


Блог класация
Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Онзи, който обича морето... и не само е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България договор.