Човекът в огледалото

Стои отсреща, гледа те

Не ти харесва гледката, нали?

Не го познаваш, питаш се,

това ли бях преди?

Онзи отсреща замисли се.

Спомени трепват в очите, сякаш събуждат ги.

Закачливо повдигна крайчеца на устните, да...

Спомни си! Поривът,

устремът бесен, да твориш, чупиш, гориш,

да градиш отново, да правиш нещата по-добри.

Как прегърнал живота,

танцуваше, спомни си...

И смехът звънък от рамката изля се,

и маската изхвърли за миг.

В очите грейнали, приятелю, вгледай се,

и помни:

Кой е човекът в огледалото

решаваш само ти!

                                                                      Автор:
                                                                   Николай Атанасов

Credits: Derekdiscourse.com

P. S. Мисля, че същността на човека не се променя. Освен при травматични събития и болести, свързани с мозъка. С челния му дял, където се крие Същността. Но човек може да променя проявленията на своята същност - да се развива, да случва по-добро. Може и да се губи, в ежедневие, под тежестта на случващото се. Ако този, на негово място, не му харесва, винаги може да погледне в огледалото и да потърси себе си. Ако потърси добре, ще намери.

Добави в Svejo

Любов

Търся те...

Дали ще те намеря същата?

Тук си била, постоя,

усмихна се, позавъртя се, тръгна си...

Търсех те...

В лица различни виждах те.

Да те преследват, тръгваха нанякъде.

От бягане уморени, поспираха,

да пият от теб, от сърцето ми.

В мрак заспиваха, а с утрото

тръгваха - с теб...

Раздавам те и никога не свършваш,

защото тук е твоят дом,

но губиш се - страхлива и объркана.

И бягаш, себе си търсиш, по пътя си...

Плаха, не оглеждай се -

за теб огнището винаги стъкмено е.

Ела, остани, порастни, остарей с мен...

Любов.

                                                                     Автор: 
                                                                   Аз, Николай Атанасов

Credits: Storia D'Amore by Kalle Gustafsson

P. S.   Поезията се завърна като Блудния син. Тихичко, на пръсти, преди заспиване. Трескаво се пресегнах за бележника, преди мисълта за нея да отлети. Красива идея за любов и думите се заредиха сами. Успях да затворя тези в лист. Дано запомненото от проблясъка ви хареса :)

Добави в Svejo

Поглед

 Аз птица съм волна,

заспивам в простора

и сънища цветни сънувам,

свободно се рея, не зная умора.

Оковите хвърлих -

там, смачках ги долу.

Свободен, оставих позора -

Там долу, при другите хора.

Правилата отхвърлих,

забравих и Бога,

и други "сериозни и важни неща" -

окован да живея не мога!

Във себе си вярвам,

в любовта и живота,

и други сериозни и важни неща,

скрити дълбоко в мойта душа.

С поглед звездите аз диря

и въздуха цепя с крила,

мелодийка весела свиря

и с шепот приспивам нощта...

                                  Николай Атанасов

                                                  

Добави в Svejo