Три в едно – комбинация с неочакван край

Хвана с две ръце главата си и въздъхна тежко. Главоломно главоболие. Кънтежът в главата му обикновено съпровождаше срещите на Тримата. Този път беше творчески спор. Седяха около тезгяха в работилницата и стоварваха аргументите си с гръмовен трясък. Мога и ще го направя, Мога, но не искам и Не мога и си го признавам. Светата троица в това цяло.

- Много си досаден понякога. Не искаш ли да можеш да правиш нещата по-добре? Не виждаш ли колко хубаво ще се получи? Ако можеш да направиш нещо хубаво, защо стоиш и не правиш нищо? – Мога и ще го направя гореше в обичайния си плам.

- Понякога на нещата не е писано да се случват. Когато не искам, не искам. А понякога няма и смисъл – ухили се Мога, но не искам, защото очевидно закова коз.

- Аз искам да мога. Но не всички можем всичко. Има някакви ограничения, които ни спират – маркира присъствие Не мога и си го признавам и въздъхна.

- Какви ограничения, бе, човек? Воля и желание има ли, можеш да направиш всичко. Искаш ли да научиш нещо, сядаш и учиш. Или каквото там е нужно, за да го можеш – избухна Мога и ще срещу най-добродушния от Тримата – Пък ти, Не искам, седи си и си трай, пък ми говори за смисъл. Какъв е смисълът да можеш нещо и да не го използваш?!?

- … Каза Голямото Добрутро… Ти за какъв се имаш? Ще променяш света ли? Че кой си ти? Никому неизвестен дразнител, жужиш край ухото, дразниш… Досадна муха! Много мразя нравоучителните ти тиради!  - набра скорост и разпененият Мога, но не.

- Как можеш да го мразиш? Омразата не е присъща за хората. Мразят само тези, които няма какво да обичат. Мисли какво говориш. Това поне го можеш. – в гласа на Не мога и си го признавам  този път се появи решителност.

Мога и ще се сепна. Казаното преди малко някак си го умири. Спомни си за добрия тон и за това, че за добро или лошо, всички са заедно в кюпа.

- Той е прав. Може и да не мога да променя нещата, но мога да опитам, нали? Това е смисълът. Трябва да правиш нещата с идеята, че от това ще се роди нещо по-добро. Че ще си по-добър отпреди. Че от действията ти ще произтече нещо хубаво. Като не искаш, не го прави. Но когато МОЖЕШ, да направиш нещо, което ще промени нещата към по-добро, е хубаво да се размърдаш, не мислиш ли? – Мога и ще погледна с добра воля към разколебаното алтер его отсреща.

- Да, като се замисля, искам да мога по-добре. И знам, че мога. Наречи го – предизвикателство. Тях ги обичам. Отвреме-навреме изръсваш нещо смислено – ухили се Мога, но не, който се гордееше с това, че никога не пада по гръб.

- Аз пък искам да се науча как! Ще помагаш ли? – пълен с ентусиазъм се оживи Не мога и си го признавам.

- Да бе, досада, какво да те правя? Нали някой трябва да направи човек от теб – Мога, но не се размекна окончателно от добродушието на помирителя в спора.

- Значи си стискаме ръцете и запретваме ръкави, а? – Мога и ще реши да се възползва от създалата се ситуация.

- И двамата сте глупави идеалисти, но не мога да ви оставя. Все някой трябва да ви отваря очите. Пишете ме вътре – Мога, но не въздъхна тежкарската, защото се почувства победител – Хайде да се захващаме!

Той се усмихна. Главоболието си беше отишло също така ненадейно, както и дойде. Хубав знак, днес щеше да му върви.

P. S.  Във всеки дремят няколко водещи начала. Които не бива да се отричат, а да се приемат. Когато познаваш себе си, можеш да се промениш. Ако искаш, или ако усещаш, че е необходимо. Шизофренията е диагноза, но всеки е хубаво да се вслушва във вътрешните си гласове, защото от всеки от тях може да се научи нещо. Ако отричаш нещо в себе си, не можеш да се опознаеш, такъв, какъвто си. Важното е накрая да се роди нещо хубаво. Не само за теб, но и за околните ;)

Добави в Svejo