Дишай

Credits: ashley rose@Flickr

Не му достигаше въздух.
Жадно поетите глътки изтичаха някъде вътре в него,
като вода в ненаситен процеп в скалите.
В паника драпаше в празното пространство.

 Дишай...
 Проблясък в мъглата се мярна като единствен ориентир.
Тръгна натам, но всяка крачка смаляваше светлината.
"Грешен избор", стрелна се като в треска и потъна.

Дишай...
 Затича се и завика, а ехото отекваше като оглушителен писък.
Виждаха, но никой не го чуваше, обречено ням като риба далеч от водата.

 Дишай...
 Дръпни спирачката на свободното падане,
дишай!

 Отвори широко очи и пое въздух - 
толкова дълбоко, че едва не се задави...

Добави в Svejo