Горноводенският манастир “Св. Св. Кирик и Юлита” е разположен в дела Чернатица на Западните Родопи и се намира на около 2 км. на югозападно от Асеновград и на около километър южно от с. Горни Воден (от години квартал на на града).
До манастира се стига от главния път Пловдив-Асеновград, след като хванете отбивката за Долни Воден, а на кръговото движение между Долни Воден и Асеновград поемете надясно и нагоре (същият е пътя и от Асеновград - за Долни Воден, а на колелото - наляво и нагоре). Влезете ли в Горни Воден, карате все направо и нагоре, после остър обратен завой и пак нагоре - пътят трудно може да се сбърка, а от селото нагоре е само един.
Точната година на възникването на манастира не се знае. Все пак има сведения, че е бил построен за първи път през ХІV в. в близост до аязмо. През първите векове от съществуването си, обителта многократно е разрушавана и опожарявана. В една преписка от поп Методий Драгинов се споменава, че по време на помохамеданчването на чепинските българи в Западните Родопи през 1657 г. манастира отново е разрушен.
Не е ясен и патрона на манастира, тъй като той е посветен на светците Кирик и Юлита (майка и син), а главната църква е посветена на Св. Параскева. Смята се, че на това място са съществували два манастира, откъдето идва и смесването на култовете. Първият манастир е бил издигнат до аязмо, а на 500 м. от него е бил издигнат днешния манастирски комплекс. През 1810 г. и двата манастира били опожарени от кърджалиите.
През 1816 г. започва възстановяването на Горноводенския манастир, което завършва през 1835 г. Най-старата сграда от днешния манастирски комплекс е покритото с купол аязмо построено през 1808 г. - на 500 м. североизточно от главния комплекс, като до него води калдъръмен път. Между 1835 и 1838г. били изградени основните манастирски корпуси, а в 1850г. бил завършен и параклиса "Св. Св. Кирик и Юлита" до аязмото, в който все още са запазени някои фрагменти и фрески.
Голямата манастирска църква "Св. Параскева" (Св. Петка) е осветена на 15 октомври 1850 г. Манастирът е преминал в ръцете на гръцката църква в средата на ХІХ в., като е върнат отново на българската църква чак през 1930 г. Пострадва сериозно по време на пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г.
През 20-те и 30-те години на ХХ в., в “Св. Св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер. След 9 септември 1944 г., когато комунистическата партия завзема властта, манастирът е изоставен, а по-късно – трансформиран в дом за душевноболни.
През 1981 г. Съюзът на архитектите в България получава официалното съгласие на властите да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. През 1982 г. екип от архитекти и инжинери, оглавявани от арх. Любомир Шинков разработва проект за неговата реставрация и трансформирането му в международна архитектурна академия.
Между 1983 и 1987 г. манастирът се реконструира под техническото ръководство на Христо Радев. На 25 септември 1985 г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов.
В началото се използва като почивна и творческа база на съюза на архитектите. След това започва да функционира като 3-звезден хотел, с ресторант, зали за игри, презентации, концерти и изложби, който е отворен за посетители.
В момента обаче хотелът е затворен и запечатан, а на портата стои бележка, че комплексът е в ремонт. Истината обаче май е друга, както ще стане ясно по-долу.
Манастирът, който се смята за най-големият в Родопите, е комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея.
Храмът “Св. Петка” е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика, с две конхи и един купол. Градежът му, по модел на Бачковската църква "Успение Богородично", приключва през 1850 г. Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол.
За щастие, въпреки че през последните няколко години вратите на храма бяха затворени заради продължаващата реставрация, днес всеки пътник може да влезе в него и да се наслади на богатата и красива възрожденска живопис.
Зографисването на храма е станало между 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета, зограф Алекси Атанасов, подпомаган от своите ученици.
Запазеният позлатен иконостас е изключително красив, като неизвестен местен майстор е успял да въплъти в дърворезбата почти всичко от растителния и животинския свят на района.
Църквата се гордее със 6 прекрасни икони, дело на ръката на Захари Зограф, нарисувани в периода 1836-1878 г. - на Св. Атанасий, Иисус Христос, Св. Йоан Предтеча, Св. Богородица, Животворящия източник и на Св. Св. Кирик и Юлита.
За съжаление, заради продължаващата реставрация и масивното 3-етажно дървено скеле, стигащо до самия купол, повечето икони са свалени от иконостаса и кивотите, като в момента там могат да се видят и да се запалят свещи само пред 3 от тях - на Св. Петка, на Богородица и Иисус Христос.
А сега и причината, поради която единственият човек в комплекса, освен посетителите, е неговият пазач. След дългогодишни съдебни дела в Окръжния съд в Пловдив между Пловдивската митрополия и Съюза на архитектите в България, на 4 ноември 2010 г. съдът връща манастира на Църквата като законен собственик.
Според решението на магистратите Църквата не е отстъпвала собствеността си и архитектите са строили върху чужд имот, следователно построеното от тях принадлежи на Църквата. Браншовата организация трябва да се изнесе и да плати на митрополията 10 000 лв. разходи. По тази причина вероятно реставрацията на църквата и ремонтът на комплексът изглеждат замрели.
Какъвто и да е окончателният изход от спора за собствеността, искрено се надявам манастирът-хотел да заработи отново, защото съчетава успешно светското и духовното, като може да носи огромни доходи, както от културен туризъм и конференции, така и от поклонението на поклонниците.
Не на последно място, дано скоро и храмът му възвърне пълното си великолепие и блясък, които личат въпреки безмилостните удари на времето. С тези пожелания се сбогуваме с обителта, като се надяваме при следващото ни посещение, тя да е пълна с живот :)....
No comments:
Post a Comment