Погледна към слънцето за последно,
загреба жадно нагоре и зарита,
но продължи да потъва.
Последната глътка въздух свърши
и зениците се втренчиха с угасващ копнеж.
и зениците се втренчиха с угасващ копнеж.
Една ръка го сграбчи и задърпа нагоре.
Усети живителния въздух и изпълни гърди.
Усмихна се и се оптусна върху спасителния пояс.
Щеше да благодари после.
P. S. Когато мислиш, че си сам, винаги има някой, който ще ти подаде ръка. Само дишай и продължавай да драпаш нагоре! :)
