Човекът в огледалото

Стои отсреща, гледа те

Не ти харесва гледката, нали?

Не го познаваш, питаш се,

това ли бях преди?

Онзи отсреща замисли се.

Спомени трепват в очите, сякаш събуждат ги.

Закачливо повдигна крайчеца на устните, да...

Спомни си! Поривът,

устремът бесен, да твориш, чупиш, гориш,

да градиш отново, да правиш нещата по-добри.

Как прегърнал живота,

танцуваше, спомни си...

И смехът звънък от рамката изля се,

и маската изхвърли за миг.

В очите грейнали, приятелю, вгледай се,

и помни:

Кой е човекът в огледалото

решаваш само ти!

                                                                      Автор:
                                                                   Николай Атанасов

Credits: Derekdiscourse.com

P. S. Мисля, че същността на човека не се променя. Освен при травматични събития и болести, свързани с мозъка. С челния му дял, където се крие Същността. Но човек може да променя проявленията на своята същност - да се развива, да случва по-добро. Може и да се губи, в ежедневие, под тежестта на случващото се. Ако този, на негово място, не му харесва, винаги може да погледне в огледалото и да потърси себе си. Ако потърси добре, ще намери.

Добави в Svejo