Любов

Търся те...

Дали ще те намеря същата?

Тук си била, постоя,

усмихна се, позавъртя се, тръгна си...

Търсех те...

В лица различни виждах те.

Да те преследват, тръгваха нанякъде.

От бягане уморени, поспираха,

да пият от теб, от сърцето ми.

В мрак заспиваха, а с утрото

тръгваха - с теб...

Раздавам те и никога не свършваш,

защото тук е твоят дом,

но губиш се - страхлива и объркана.

И бягаш, себе си търсиш, по пътя си...

Плаха, не оглеждай се -

за теб огнището винаги стъкмено е.

Ела, остани, порастни, остарей с мен...

Любов.

                                                                     Автор: 
                                                                   Аз, Николай Атанасов

Credits: Storia D'Amore by Kalle Gustafsson

P. S.   Поезията се завърна като Блудния син. Тихичко, на пръсти, преди заспиване. Трескаво се пресегнах за бележника, преди мисълта за нея да отлети. Красива идея за любов и думите се заредиха сами. Успях да затворя тези в лист. Дано запомненото от проблясъка ви хареса :)

Добави в Svejo