Monday, July 23, 2012

Берлин дължи на източногерманско градче най-големият дълг в историята, върна го символично 450 години по-късно

Модел на средновековните градове-близнаци Берлин и Кьолн.
Една забавна и поучителна история защо дълговете не бива да се забравят, на каква сума се равняват с лихвите 400 сребърни гулдена от 1562 г. и как се оценява стойността на благородните метали…

Кметът на малкото градче Митенвалде (Mittenwalde) в източната германска провинция Бранденбург, поиска от властите на разположената на ок. 30 км. югоизточно  германска столица да му изплатят 450-годишен дълг на стойност няколко трилиона евро, съобщи в петък Die Sueddeutsche Zeitung

Дългът, който без съмнение е най-големият в историята на човечеството, бил потърсен на шега от кмета Уве Пфайфер, но със съответния автентичен сертификат от регионалния архив през май т. г. Документът свидетелства, че на 28 май 1562 г. съветът на Митенвалде заел на властите на градовете-близнаци Берлин-Кьолн (Berlin-Coelln) 400 сребърни гулдена, за да платят дължимия данък на курфюрста на Бранденбург Йоахим ІІ Хектор. Властите на Берлин трябвало да върнат сумата в размер от 106% при годишна лихва от 6%, но така и не върнали нито гулден на заемодателя,  уточнява Reuters

 Общите интереси на независимите градове Берлин (Стари Берлин – Altberlin,  б. ред.) и Кьолн довело до първото им обединение и издигането на общо кметство през март 1307 г. Заедно с други градове (Бранденбург на Хавел, Франкфурт на Одер и Салцведел) те сключили съюз, за да защитават заедно правата си срещу суверена. Курфюрстът на Бранденбург Фредерик ІІ Железния зъб (Frederick II Irontooth) сложил край на автономията на градовете-близнаци и ги превърнал в свое седалище през 1451 г. През 1710 г. градовете-близнаци били окончателно слети по заповед на крал Фредерик І, за да образуват столицата на кралство Прусия. Тъй като по това време Стари Берлин бил 2 пъти по-голям от Кьолн, обединеният град получил окончателно името Берлин. 

По данни на Radio Berlin Brandenburg (RBB), към днешна дата главницата на дълга би възлязла на 11 200 гулдена, които се равняват на приблизително 112 млн. евро ($ 136,79 млн.). Като се добавят сложната лихва и инфлацията обаче, общият дълг вече се изчислява на няколко трилиона евро, споделя оценката си RBB.

Историкът от Митенвалде Вера Шмид, която открила столетния дълг в архивите, посочва, че въпреки че разписката нямала печат, тя е автентичен документ, тъй като автентичността й била потвърдена при по-стар подобен спор още през 1893 г. 

За разлика от предшествениците си през вековете, които безрезултатно изисквали връщането на дълга веднъж на всеки 50 години от 1820 г. насам, Пфайфер успя даиздейства поне символичното плащане на дълга, след като шеговитатат му забележка, че ако получи дължимото, Митенвалде би се превърнал в най-богатия град на света, бе подета от средствата за масова информация не само в Германия, но и по света.  
  
 След даването на гласност на историята през май т. г., Пфайфер и Шмид били поканени на среща от финансовия министър на Берлин Улрих Нусбаум, който им връчил символично оригинален гулден от 1539 г. Символичният гулден в момента е изложен временно в музея в Митенвалде. "Този случай е доказателство, че дълговете винаги ви настигат, независимо колко са стари”, коментира случката самият Нусбаум пред Berliner Zeitung.

За затъналата в дългове германска столица, между другото, би било невъзможно да заплати дори главницата по 450-годишния си дълг към Митенвалде, тъй като според доклад, изготвен от финансовата администрация на местния сенат през юни 2012 г., към този момент на годината дефицитът в бюджета на германската столица вече е близо 63 млн. евро.   

Гравюра на градовете-близнаци Берлин-Кьолн към 1652 г.
 В средновековна Германия гулдените се сечали от сребро с чистота 930, като теглото на монетата било 24,62 грама. Така всеки гулден съдържал 22,91 гр. сребро. 
 
Благородните метали (злато, сребро, платина) не се използуват чисти за изработване на ювелирни изделия и монети, защото са твърде меки и лесно се износват. Затова те се смесват с други метали (мед, сребро и др.) и образуват сплави за тази цел. На всяко изделие от благороден метал има малък печат-емблема и трицифрено число. Числото е така наречената проба. Тя показва тегловното съдържание на благородния метал в единица от използуваната сплав.  

Пробите на сплавите от благородните метали се определят със закон за всяка страна. В повечето страни е възприета метричната система на обозначение. При нея пробата се означава с числото на грамовете благороден метал в 1000 грама от използуваната сплав. Ясно е, че пробата на химически чистия метал ще бъде 1000. Самородното злато, очистено по електролитен път, има проба 939,9.  

За златото според метричната система съществуват следните проби: 375, 500, 583, 750, 800, 8/5, 930, 916, 950, 958 и 1000. Съветският съюз (днес Русия, б. ред.) например използува само следните проби: за злато — 375, 500, 583, 750 и 938; за сребро — 800, 875 и 916; за платина — 950. 

В някои страни наред с тази система съществува и така наречената каратна система — от 5 (най-нечисто) до 24 карата (най-чисто). Каратът също показва степента на чистота на златото. Изразява се с отношението между частите на благородния метал и цифрата 24 (например златен предмет от 18 карата съдържа 18/24 части злато, или 75%). Химически чистото злато има 24 карата.

На означенията от каратната система съответствуват следните означения от метричната система: 9 карата — 375 проба, 12 — 500, 14 — 583, 18 — 750, 21 — 875, 22 — 916, 23 — 958, 24 — 1000.

Светозар Златаров, сп. Космос, бр. 2, 1967 г.

Гулдените се сечали и от злато, като теглото на монетите и стойността им били различни в различните курфюрства. Те били официално платежно средство на територията на Германската империя чак до 1876 г. В наши дни се издават ограничени, юбилейни серии гулдени в качеството на сувенири. Историческите гулдени от Средновековието са рядкост и всеки от тях е оценяван от нумизматите на няколко хиляди евро.
 
P. S.:  "Дълговете винаги ви настигат, независимо колко са стари"... Символично и много вярно. Затова винаги ги връщайте с лихвите :)))

Блог класация

No comments:

Post a Comment

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Онзи, който обича морето... и не само е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България договор.