 |
| Credits: ashley rose@Flickr |
Не му достигаше въздух.
Жадно поетите глътки изтичаха някъде вътре в него,
като вода в ненаситен процеп в скалите.
В паника драпаше в празното пространство.
Дишай...
Проблясък в мъглата се мярна като единствен ориентир.
Тръгна натам, но всяка крачка смаляваше светлината.
"Грешен избор", стрелна се като в треска и потъна.
Дишай...
Затича се и завика, а ехото отекваше като оглушителен писък.
Виждаха, но никой не го чуваше, обречено ням като риба далеч от водата.
Дишай...
Дръпни спирачката на свободното падане,
дишай!
Отвори широко очи и пое въздух -
толкова дълбоко, че едва не се задави...
