За дявола и тамяна и клиента и VIVACOM

 Тази поучителна история започна на 2 юни. Да, да, този 2 юни - преди 28 дни. 

Тогава след дълго терзание над дилемата коя от всички неизгодни оферти за мобилен интернет на родните мобилни оператори да избера, се спрях на тази на VIVACOM - не като най-привлекателната, а като (уж) най-малко неизгодната за потребителя.

Избрах пакет Traffic Unlimited S с цена 10 лв. и сключих договора. Бях изрично предупреден, че всиииичко ми е безплатно, само ще си вземат 20 лв.предплата, които ще ми се приспаднат от сметките, след като платя навреме първата си сметка, която аз наивно смятах за 10 лв. Дотук всичко добре, и вълкът сит, агнето олекнало с 20 лв. без да е ползвало и килобит нет, но както и да е, бял кахър.  

Тръгнах към вкъщи с логичната мисъл около 2 юли да очаквам квитанция, смс или каквато и да е друга форма на уведомление, че имам седмица или 10 дни иликакъвто и да е друг срок да платя тази заветна първа сметка от 10 лв.

Моментът на отрезвяването и горчилката в устата настъпи на 26 юни. Получих сметка, в която първо се оказаче моят Unlimited трафик първо се отчита, и второ се отчита не от кого да е, а от някой ясновидец и далечен наследник на Нострадамус. Ако сте в недоумение, сега ще го разсея.

Всъщност, с първата фактура, чийто срок за плащане естествено беше изтекъл на 25 юни, т. е. ден преди да я открия в пощата си, дойде не една, а цели две сметки. Оказа се, че милите ми "домакини" от VIVACOM имали практиката да отчитат на 8-мо число. 

Т. е. заветната първа сметка, която всеки новодоговорец трябва плати изрядно в срок, за да му върнат депозита от 20 лв. е била дължима след 8 юни или има-няма 6 дни след сключването на договора (!). Сметката, разбира се, не е грандиозна - 1,61 лв., но: А: Никой не те уведомява, че датата на падеж е 8 юни, а не датата на подписване на дотовора и Б: Никой не те уведомява, че имаш сметка изобщо - ни фактура, ни смс, ни дявол. Любезната дама в офиса ми каза, че нямало как да ми пращат смс, тъй като картата, която се поставя в модема била само за Интернет. Чудно тогава защо при подписване на договора ти искат някакъв мобилен телефон за връзка, изобщо... Съответно аз съм пресрочил първата си сметка, която съм дължал 6 дни след пуснатето на услугата и изкараните с труд 20 лв. потънаха безвъзвратно в джоба на монополиста.

Тук обаче идва забавната част. Както споменах, в прескочилата с ден крайния срок за плащане фактура, сметките бяха две. Втората, забележете, е за отчетния период от 8 юни до 7 юли. Да, очите ви са съвсем наред. 7 юли. При положение, че сметката пристигна на 26 юни, а аз пиша тази поучителна история на 30 юни. Някакси, някой е отчел, че за следващите 9 дни до 7 юли, аз ще изразходвам мегабайти за общо 8,33 лв. Наистина страхотни ясновидци работят за VIVACOM, а? 

А невероятната част във всичко това, е че аз трябва да заплатя за това неясно как, метафизично измерено бъдещо потребление до 7 юли, не по-късно от 25 юни. При това двете събрани в едно сметки са обложени и с ДДС, в резултата на което се оказва, че пакетът ми за 10 лв. всъщност ми струва 11,93 лв. (поне) на месец, плюс 20 лв. заминали за благосъстоянието на достопочтенните VIVACOM...

От тази поучителна история следват няколко очевидни извода:

Първо, няма безплатен обяд.

Второ, монополистите в България се мислят за безнаказани, нямат никакво чувство за етика и коректност към потребителя, както и капка далновидност как да го задържат. Търси се само нелоялно обвързване с цел бърза печалба.

Трето и последно, бягайте колкото се може по-далеч от VIVACOM, като дявол от тамяна. И за нищо на света не поглеждайте назад!

Добави в Svejo

Италия възобновява търсенето на останките на Мона Лиза

Във Флоренция на 29 юни се възобновяват разкопките в търсене на останките на Лиза Герардини Дел Джокондо (Lisa Gherardini Del Giocondo), за която се смята, че е позирала на Леонардо Да Винчи за легендарната „Мона Лиза”. По информация на ANSA, за втория етап от разкопките са отделени 110 000 евро. 

Търсенето на гроба на Лиза Герардини бе инициирано от известния професор по история на изкуствата, Силвано Винчети (Silvano Vinceti), който порано откри останките на Караваджо и реконструира лицата на редица известни италиански творци по техните черепи, а сега е председател на Националния комитет за опазването на историческото, културното и природното наследство на Италия. 

Първите разкопки в бившия манастир „Св. Урсула”, където е служила като монахиня и се смята че е погребана Лиза Герардини, се проведоха между април и декември 2011 г., но бяха временно замразени заради изчерпване на средствата. С помощта на георадар се сканира пространството около и под „Св. Урсула” в търсене на ДНК от може би най-прочутия модел на Да Винчи. 

При първите разкопки, изследователите наистина откриха женски скелет, но въглеродният анализ показа, че костите са с около 200 години по-стари от възрастта на Герардини. При сравнително възрастово съвпадение, предполагаемите останки на ренесансовия модел на Джокондата ще бъдат сравнени с ДНК на две от децата на Лиза Герардини, погребани във флорентинската базилика „Сантисима Анунциата”. Въглеродните и ДНК-анализите ще бъдат извършени от Университета на Болоня. 

 Към манастира „Св. Урсула” учените били насочени от историка, биограф и дългогодишен изследовател на живота на Леонардо Да Винчи Джузепе Паланти (Giuseppe Pallanti). През 2007 г. той издаде книга, в която представи доказателства, че именно Лиза Герардини е позирала за портрета с тайнствената усмивка. Според него, картината е кръстена Джокондата именно на фамилията по мъж на Лиза, която била съпруга на търговеца на коприна Франческо Дел Джокондо (Francesco del Giocondo). 

„Позирала е точно Лиза, жената на търговеца, която е живеела точно срещу Леонардо на Вия Гибелина”, категоричен е Паланти. Първият, обявил Герардини за модел на Джокондата е италианският ренесансов историк от XVI век Джорджо Вазари, автор на „Животоописанията на най-знаменитите живописци, скулптори и архитекти”. 

Паланти открил в историческите източници, че Лиза Дел Джокондо се е замонашила в „Св. Урсула” след смъртта на съпруга си и е починала в манастира на 63-годишна възраст на 15 юли 1542 г. Двойката се жени през 1495 г., когато Лиза е на 16, а Дел Джокондо – на 35 години. Смята се, че търговецът на коприна е поръчал Мона Лиза на Леонардо („mona” е традиционното италианско съкращение от „madonna” и означава „моята дама”, б. ред.), за да отбележи бременността на Лиза и раждането на второто им дете през декември 1502 г.  

Според други версии, модел на художника за знаменитото платно може да е била дъщерята на миланския херцог Бианко Сфорца, а според някои, Мона Лиза е законспириран автопортрет на самия Леонардо Да Винчи. 

Добави в Svejo

Когато мислиш, че си сам...

Погледна към слънцето за последно, 

загреба жадно нагоре и зарита, 

но продължи да потъва. 

Последната глътка въздух свърши
и зениците се втренчиха с угасващ копнеж. 

Една ръка го сграбчи и задърпа нагоре. 

Усети живителния въздух и изпълни гърди. 

Усмихна се и се оптусна върху спасителния пояс. 

Щеше да благодари после. 

 P. S. Когато мислиш, че си сам, винаги има някой, който ще ти подаде ръка. Само дишай и продължавай да драпаш нагоре! :)

Добави в Svejo