Откриха универсален суперантибиотик в черния дроб на акулите

 Скваламинът може да се справи с хепатит B, C и D, треската Денге, жълтата треска, вирусите на източния конски енцефалит и мишия цитомегаловирус, като начина му на действие изключва появата на резистентност към него у вирусите

В тялото на най-страшните морски хищници – акулите, учените откриха уникално съединение, което ще предизвика истински фурор във фармацевтиката. Вече е клинично доказано, че той е безвреден за човека антивирусен агент, който може да ни избави от редица болести, сред които треската Денге, жълтата треска, вирусът на източния конски енцефалит, мишия цитомегаловирус, и най-вече хепатитите B, C и D, съобщава The Daily Mail. Работата на учените бе публикувана в предварителното издание на септемврийския брой на специализираното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Антибиотикът, открит от група учени под ръководството на д-р Майкъл Заслоф (Dr Michael Zasloff) от Университета на Джорджтаун, се нарича скваламин (squalamine). От повече от десетилетие, той е известен на медицината като безопасно антивирусно средство, тествано в качеството му на препарат, който спира развитието на рака и болестите на очите, засягащи ретината. Последните изследвания на съединението в лабораторни условия и върху животни показали, че то е безпощадно в борбата с редица други опасни за живота и здравето на човека патогени.

При самите акули, скваламинът действа като защита от вируси, атакуващи черния дроб и кръвта. По-рано било доказано, че веществото спира бурния растеж на особени клетки в кръвоносните съдове, наподобяващи тези на туморните. По тази причина изследователите решили да изяснят, как тази природна молекула, сходна с тази на холестерина, и притежаваща положителен електрически заряд, действа като защитен имунен агент.

Те установили, че скваламинът е способен да прониква само в определени клетки, намиращи се в кръвоносните съдове и черния дроб, след което изхвърля положително заредени протеини, които се свързват с отрицателно заредената повърхност на вътрешната страна на клетъчната обвивка. Някои от тези протеини се използват от вирусите за размножаване, а без възможност да се свържат с тях, жизнения цикъл на на болестотворните агенти, който е от порядъка на няколко часа, се нарушава, микробът става инертен и клетките, които го съдържат се разрушават.

Така скваламинът прави тъканите и органите невъзприемчиви за вирусите именнов този период от няколко часа, колкото трае жизнения цикъл на вирусите преди възпроизводство. В резултат, съединението бързо спира размножаването на вируса и организмът се изчиства от причинителите на инфекцията само за няколко часа.

“Нещо повече, тъй като скваламинът действа така, че прави тъканите на приемника по-малко възприемчиви към инфекцията, вместо да атакува специфичен вирусен протеин, развитието на резистентност на вируса към него е малко вероятно”, обяснява д-р Заслоф.

Проучванията в тъканни култури показали, че скваламинът подтиска развитието на инфекция в човешките кръвоносни съдове под действието на вируса на треската Денге, както и “имунизира” човешките чернодробни клетки срещу действието на вируса на хепатит B и D, които могат да предизвикат чернодробна недостатъчност и рак.

Изследванията върху животни, проведени на различни места в САЩ потвърдили, че веществото спира и развитието на инфекцията при жълта треска, източен конски енцефалит и миши цитомегаловирус, като в някои случаи излекувало окончателно животните.

Най-добрата новина е, че веществото, открито за пръв път още през 1993 г., може да бъде синтезирано изцяло в лабораторни условия от 1995 г. насам, и за производството на универсалния антибиотик няма да бъде необходимо използването на каквито и да е било естествени тъкани от акула.

Добави в Svejo

Най-голямото шоколадче в света (Снимки и видео)

 Най-голямата мечта на всяко дете – шоколад на корем, който няма свършване... За щастие на нас, любителите на шоколада, шоколадовите десертчета освен все по-разнообразни, стават и все по-големи. Всъщност най-голямото блокче гарниран шоколад в света прилича по размери на голям, кафяв автобус, който може да се яде :)

То бе приготвено от чикагската компания World`s Finest Chocolate и бе регистриран в Книгата на рекордите “Гинес”, посочва The Daily Mirror. Новият рекордьор изпревари предишното най-голямо шоколадче с близо тон от кафявата вкусотия.

 Шоколадовото десертче с пълнеж тежи 5436 кг. Блокчето е дълго 6,4 метра и високо близо 91 см. и половина. Сладко, а? :)

 Чакайте обаче да чуете какво има вътре... За приготвянето на шоколадчето-мечта отишли близо 544 кг. бадеми, близо 2,5 тона захар, 900 кг. сухо мляко, 770 кг. какаово масло и 640 кг. шоколадов ликьор. 

 За наше нещастие, стотици ученици от САЩ се оказаха по-близо до сладорията при официалното й представяне... На нас ни остава само да се оближем жадно и да атакуваме стръвно нашенските му по-малки братчета :)

Добави в Svejo

Харбър – кучето с най-дългите уши в света

 Най-големият проблем на симпатичния кунхаунд от Боулдър, Колорадо е, че често се спъва в ушите си

Кучето, както знаем, е най-добрият приятел на човека :) А най-послушното куче, без съмнение е Харбър, който е гордият притежател на най-дългите уши в кучешкия свят.

Според Книгата на рекордите “Гинес” за 2012 г., която излиза днес, 15 септември, лявото ухо на Харбър, който е от породата черно-кафяв кунхаунд, е дълго 31,12 см., а дясното му ухо е още по-дълго – цели 34,29 см., съобщава The Daily Mail.

Тази порода била създадена за лов на миещи мечки, като според кинолозите дългите уши помагали за по-доброто обоняние на кучетата, насочвайки миризмите към носа им. Харбър обаче цял живот се бори с колосалните си уши, като често се спъвал в тях още като кутре и правел стряскащи за собствениците му кълбета надолу по стълбите. 

 Според Книгата на “Гинес” за 2012 г., размахът на ушите на Харбър всъщност е по-голям от ръста на най-ниския човек в света, Джунрей Балавинг (Junrey Balawing), който е висок само 59,69 см.

Ушите му са по-широки и от най-малката одобрена за движение кола в света, чиято широчина е само 66,04 см. На всяко от ушите на Харбър съвсем спокойно могат да си почиват две госпожици с размерите на Бранди – сладката чихуахуа от САЩ, която според последното издание на Книгата на рекордите е най-малкото куче в света с дължина от само 15,24 см. :)

Добави в Svejo

Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита"

 Горноводенският манастир “Св. Св. Кирик и Юлита” е разположен в дела Чернатица на Западните Родопи и се намира на около 2 км. на югозападно от Асеновград и на около километър южно от с. Горни Воден (от години квартал на на града). 

 До манастира се стига от главния път Пловдив-Асеновград, след като хванете отбивката за Долни Воден, а на кръговото движение между Долни Воден и Асеновград поемете надясно и нагоре (същият е пътя и от Асеновград - за Долни Воден, а на колелото - наляво и нагоре). Влезете ли в Горни Воден, карате все направо и нагоре, после остър обратен завой и пак нагоре - пътят трудно може да се сбърка, а от селото нагоре е само един.

 Точната година на възникването на манастира не се знае. Все пак има сведения, че е бил построен за първи път през ХІV в. в близост до аязмо. През първите векове от съществуването си, обителта многократно е разрушавана и опожарявана. В една преписка от поп Методий Драгинов се споменава, че по време на помохамеданчването на чепинските българи в Западните Родопи през 1657 г. манастира отново е разрушен. 

 Не е ясен и патрона на манастира, тъй като той е посветен на светците Кирик и Юлита (майка и син), а главната църква е посветена на Св. Параскева. Смята се, че на това място са съществували два манастира, откъдето идва и смесването на култовете. Първият манастир е бил издигнат до аязмо, а на 500 м. от него е бил издигнат днешния манастирски комплекс. През 1810 г. и двата манастира били опожарени от кърджалиите.

 През 1816 г. започва възстановяването на Горноводенския манастир, което завършва през 1835 г. Най-старата сграда от днешния манастирски комплекс е покритото с купол аязмо построено през 1808 г. - на 500 м. североизточно от главния комплекс, като до него води калдъръмен път. Между 1835 и 1838г. били изградени основните манастирски корпуси, а в 1850г. бил завършен и параклиса "Св. Св. Кирик и Юлита" до аязмото, в който все още са запазени някои фрагменти и фрески.

Голямата манастирска църква "Св. Параскева" (Св. Петка) е осветена на 15 октомври 1850 г. Манастирът е преминал в ръцете на гръцката църква в средата на ХІХ в., като е върнат отново на българската църква чак през 1930 г. Пострадва сериозно по време на пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г. 

 През 20-те и 30-те години на ХХ в., в “Св. Св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер. След 9 септември 1944 г., когато комунистическата партия завзема властта, манастирът е изоставен, а по-късно – трансформиран в дом за душевноболни. 

 През 1981 г. Съюзът на архитектите в България получава официалното съгласие на властите да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. През 1982 г. екип от архитекти и инжинери, оглавявани от арх. Любомир Шинков разработва проект за неговата реставрация и трансформирането му в международна архитектурна академия.

 Между 1983 и 1987 г. манастирът се реконструира под техническото ръководство на Христо Радев. На 25 септември 1985 г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. 

 В началото се използва като почивна и творческа база на съюза на архитектите. След това започва да функционира като 3-звезден хотел, с ресторант, зали за игри, презентации, концерти и изложби, който е отворен за посетители.  

 В момента обаче хотелът е затворен и запечатан, а на портата стои бележка, че комплексът е в ремонт. Истината обаче май е друга, както ще стане ясно по-долу.

 Манастирът, който се смята за най-големият в Родопите, е комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. 

 Храмът “Св. Петка” е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика, с две конхи и един купол. Градежът му, по модел на Бачковската църква "Успение Богородично", приключва през 1850 г. Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол. 

 За щастие, въпреки че през последните няколко години вратите на храма бяха затворени заради продължаващата реставрация, днес всеки пътник може да влезе в него и да се наслади на богатата и красива възрожденска живопис.   

 Зографисването на храма е станало между 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета, зограф Алекси Атанасов, подпомаган от своите ученици.  

 Запазеният позлатен иконостас е изключително красив, като неизвестен местен майстор е успял да въплъти в дърворезбата почти всичко от растителния и животинския свят на района. 

 Църквата се гордее със 6 прекрасни икони, дело на ръката на Захари Зограф, нарисувани в периода 1836-1878 г. - на Св. Атанасий, Иисус Христос, Св. Йоан Предтеча, Св. Богородица, Животворящия източник и на Св. Св. Кирик и Юлита.

 За съжаление, заради продължаващата реставрация и масивното 3-етажно дървено скеле, стигащо до самия купол, повечето икони са свалени от иконостаса и кивотите, като в момента там могат да се видят и да се запалят свещи само пред 3 от тях - на Св. Петка, на Богородица и Иисус Христос.

 А сега и причината, поради която единственият човек в комплекса, освен посетителите, е неговият пазач. След дългогодишни съдебни дела в Окръжния съд в Пловдив между Пловдивската митрополия и Съюза на архитектите в България, на 4 ноември 2010 г. съдът връща манастира на Църквата като законен собственик. 

 Според решението на магистратите Църквата не е отстъпвала собствеността си и архитектите са строили върху чужд имот, следователно построеното от тях принадлежи на Църквата. Браншовата организация трябва да се изнесе и да плати на митрополията 10 000 лв. разходи.  По тази причина вероятно реставрацията на църквата и ремонтът на комплексът изглеждат замрели. 

 Какъвто и да е окончателният изход от спора за собствеността, искрено се надявам манастирът-хотел да заработи отново, защото съчетава успешно светското и духовното, като може да носи огромни доходи, както от културен туризъм и конференции, така и от поклонението на поклонниците. 

 Не на последно място, дано скоро и храмът му възвърне пълното си великолепие и блясък, които личат въпреки безмилостните удари на времето. С тези пожелания се сбогуваме с обителта, като се надяваме при следващото ни посещение, тя да е пълна с живот :)....

Добави в Svejo

Sony създадоха портативно 3D домашно кино за глава (Снимки и видео)

 Обожавате 3D-ефектите, но нямате наблизо 3D-киносалон или 3D-телевизор?!? Сега можете да се наслаждавате на филмовата 3D-революция навсякъде с високотехнологичното домашно кино Personal 3D Viewer HMZ-T1 на Sony

 Майсторите на електрониката от Sony отново ни зарадваха, създавайки първата в света портативна, преносима система за домашно кино, която можете да носите на главата си – Personal 3D Viewer HMZ-T1.

 Системата е напомнящ шапка-козирка високотехнологичен визьор, който дава възможността за гледането на  3D-филми, като съчетава всички най-модерни плюсове на домашното кино и 3D-киносалоните. Джаджата е снабдена с два 0,7-инчови (диагонал 18 мм.) OLED-панели за HD триизмерна картина с резолюция  1280x720 и слушалки, пресъздаващи 5.1-канален съраунд звук.

 Дисплеите Personal 3D Viewer се отличават с изключително малко време за реакция – 0,01 сек., а хоризонталният зрителен ъгъл е увеличен до 45 градуса, което позволява изключително комфортното гледане на филмите. Нещо повече, собствениците на Personal 3D Viewer HMZ-T1 ще имат усещането, че седят пред екран с диагонал 750 инча (19,05 метра, б. ред.), разположен на разстояние от 20 метра. 

 Най-добрата новина е, че моделът ще се появи в продажба още през ноември на приемливата цена от около $ 800.  

Добави в Svejo