Saturday, July 30, 2011

ADPI Male International Airport – Първото в света летище насред морето

 Къде другаде, ако не на Малдивите? Еко-бижуто ще отвори врати през 2014 г.

Туристите, които имат щастието да посетят Малдивите скоро време ще могат да се полюбуват на още една местна забележителност, съобщава World Architecture News. Това ще е новата перла на столицата Мале – новото летище ADPI Male International Airport, което ще бъде изградено срещуположно на стария терминал в другия край на остров Хулхуле.

Разработчик на уникалния проект е архитектурната компания ADPI. Новият терминал ще е разположен дефакто в морето, като пристигащите пътници ще имат усещането, че кацат направо върху водата. Всъщност, това може да е и самата истина, тъй като новото летище ще може да приема и хидроплани.

Комплексът ще притежава LEED Silver Certification, което означава, че ще е напълно екологически чист, самозахранващ се от възобновяеми източници на енергия и вписващ се напълно в околната екосистема.

 Покривът на съоръжението ще наподобява опънато от вятъра платно на кораб, върху което което ще са изобразени схематично кораловите острови от Малдивския архипелаг. Той ще бъде изграден от бамбук, който е традиционният строителен материал за островите, и ще бъде покрит с фотоволтаични панели, които ще осигуряват цялата необходима за функционирането му електроенергия.
 


В допълнение, вместо от обикновени климатици, циркулацията и охлаждането на въздуха в помещенията на летището ще се осигурява от системата SWAC, използваща студената морска вода.  

Новият терминал, който ще е на площ 45 000 кв. м. се очаква да заработи през 2014 г.,  уточнява Passenger Terminal Today. Той ще приема до 90% от пристигащите пътници или 34 млн. души годишно, като капацитетът му постепенно ще бъде увеличен до 100 млн. пасажери годишно. Вложените в него $ 400 млн. го правят най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на Малдивите, направена от бъдещия оператор на летището, индийския инфраструктурен гигант GMR.

Блог класация

Friday, July 29, 2011

Топ 10 на най-добрите реклами на бира за последните 15 години


Тематично за сезона, да не се гледат ако нямате бира наблизо! :)

Рекламната организация The One Club класира десетте най-добри бирени рекламни клипове за последните 15 години. Некомерсиалната The One Club, основана още през 1975 г., се занимава с оценка и поощряване на най-добрите рекламни идеи в световен мащаб. Това става в рамките на ежегодния рекламен фестивал The One Show, победителите в който получават награда под формата на Златни моливи – една от най-престижните награди в света на рекламата.



Топ 10 от тийзърите за повишаване на апетита към любимото ни питие бяха избрани от 32 клипа, които вече са били победители на фестивала The One Show и са носители на Златния молив, а най-добрите сред най-добрите бяха избрани чрез мащабно гласуване на биролюбителите в Интернет.


Със значително мнозинство първото място бе присъдено на наистина голямата реклама «Big Ad» для Carlton Draught. През 2006 г. тя се завъртя по тв-екраните в Австралия и досега се смята за една от най-добрите в пивоварния бранш. На престижното 2-ро място е култовият «Wassup?» от 2000 г. за Budweiser, превърнал се в истински културен феномен. Впоследствие рекламата провокира появата на множество пародии и един сериозен римейк, появил се в хода на предизборната кампания на Барак Обама. Кои са останалите провокатори на бирения апетит, вижте сами! :) 

1. Carlton Draught «Big Ad» (2006)

Агенция: George Patterson Y&R/Melbourne





2. Budweiser «Wassup?» (2000)
  
Агенция: DDB/Chicago





3. Guinness «Noitulove» (2006)

Агенция: AMV BBDO/London





4. Lion Nathan «Pure Waters» (2010)

Агенция: Publicis Mojo/Millers Point





5. Guinness «Surfers» (2000)

Агенция: AMV BBDO/London





6. Bud Light «Dude» (2008)

Агенция: DDB/Chicago





7. Dos Equis «Rollerblading» (2009)

Агенция: Euro RSCG/New York





8.Dos Equis «Jai Alai» (2010)


Агенция: Euro RSCG/New York





9. DB Brewery «Tiger – Taste in this Life» (2007)

Агенция: Saatchi & Saatchi/Auckland

 



10. Bud Light «Mr. Really, Really, Really Bad Dancer» (2004)

Агенция: DDB/Chicago





Блог класация

Tuesday, July 19, 2011

Водно бягане – фитнесът от ново поколение

 Запознайте се с революционно бърз, безопасен и ефективен способ да влезете във форма

Представата ни за кардиотренировка вече влиза в друго измерение. Последният писък на модата във фитнеса е водната пътечка за бягане. Бягащият е облечен с обикновения си екип за тренировка, включително и маратонките. След това го топват в басейн, пътечката се включва и кросът започва, описва водното бягане The Daily Mail.

Скоростта на бягането се ограничава от самата вода, която осигурява допълнително съпротивление. Водното бягане вече е изпробвано от много холивудски звезди, сред които и Дженифър Анистън, която бяга във вода по 15 минути всеки ден.

Експертите посочват, че това е много бърз, безопасен и ефективен способ да влезете във форма. Обикновената бегова пътечка травмира силно тялото и носи повишен риск от увреждания на краката и гръбначния стълб. А водата намалява натоварването. Колкото по-високо е нивото на водата, толкова по-леко е за тялото. 
 

Съпротивлението на водата, както доказало изследване на Университета на Вирджиния, води до изразходването на по-голямо количество енергия. Казано в цифри, при обикновеното бягане се изразходват около 8 калории в минута, а при водното бягане – до 11,5 калории в минута. 
Става и за домашните ви любимци :)
 Като се вземе под внимание необходимостта да задържат тялото във вертикално положение под водата, при водното бягане при човек започват да работят всички мускули на тялото. Получава се и тренировка за съпротивление, само че без тежестите. Ако бегачът иска да повиши натоварването, само намалява нивото на водата и обратно.

Блог класация

Monday, July 18, 2011

Топ 9 на най-красивите водопади по света

Скромна подборка на най-красивите водопади по света. Както всички знаем, водопадите са една от най-предпочитаните туристически атракции заради своята живописност. Те са прекрасни заради гледката на падащата от високите им прагове вода. Най-красивите от тях са разположени в най-различни части на света. Надявам се да видим на живо всички от тях поне веднъж! :)

9. Плитвице (Plitvice Falls)

 Водопадът е разположен на езерата Плитвице – карстови образувания в най-стария национален парк в Югоизточна Европа, разположен в планините на Централна Хърватия, на границата с Босна и Херцеговина. 16 отделни езера (група от 12 високоразположени и група от 4 по-нискоразположени) формират естествени терасовидни възвишения на надморска височина между 636 м. и 503 м. Водата, която изтича от най-нискоразположеното езеро дава началото на река Корана (Korana).

 Езерата Плитвице, са разположени каскадно в карстови скали, предимно доломити и варовик, които образуват специални форми и извивки. Езерата са естествено фрагментирани от природни прагове от шуплест бигор, изграден през хилядолетията от отлагания от мъхове, водорасли и микроорганизми. Тези травертинови прагове нарастват с по около 1 см. всяка година. Езерата са известни и с промяната на цвета си от небесно синьо, през зелено, синьо, та до сиво. Промяната в цвета се дължи на променливото количество минерали или микроогранизми във водата, както и от позицията на слънцето през различните части от деня. 

 Паркът е вписан в Списъка на световното наследство на UNESCO през 1979 г. Международната организация присвои на парка статута на “застрашена” забележителност през декември 1998 г. Днес езерата Плитвице са една от най-големите туристически забележителности в Хърватия, посещавана от над 945 000 души годишно и се разпростира на площ от 296,85 кв. км.

8. Рамона (Ramona Falls)

 Водопадът Рамона е разположен по горното течение на река Санди в западната част на планината Маунт Хууд в щата Орегон, САЩ. 

 Той е разположен на 1090 м. височина в живописната дива природа на Тихоокеанския хребетен път (Pacific Crest Trail) – известен катерачески и туристически планински маршрут, проточващ се в продължение на 4286 км. по билата на веригите Сиера Невада и Каскадните планини в щатите Калифорния, Орегон и Вашингтон. 

 Каскадите на водопада са високи общо 37 м.

7. Игуасу (Iguazu Falls)

 Разположен е на едноименната река на границата между Бразилия, Парагвай и Аржентина. Името Игуасу идва от езика Гуарани, където “y” означава “вода, а “ûasú” значи “голям”, или иначе казано “Голямата вода”. Легендата гласи, че бог бил решил да се ожени за местна девойка на име Найпи (Naipí), но тя избягала с любимия си Тароба (Tarobá) с лодка по реката. В гнева си божеството разцепило реката на две, създавайки водопада, за да накаже двамата човеци да падат вечно по него. Първият европеец зърнал Игуасу е испанският конквистадор Алвар Нуньес Кабеса де Вака (1488/1490- 1557/1559 г.) през 1541 г.

 Множество острови по 2,7-километровият стръмен ръб на речното корито разделят Игуасу на 275 прагове и катаракти, по които водата пада от височина между 64 и 82 метра. Гарганта дел Диабло или “Дяволското гърло”, с U-образна форма, с височина 82 метра, ширина от 150 м. и дължина от близо 700 метра, е най-впечатляващият от подводопадите. 

 До Игуасу може да се стигне от два големи града, разположени на двата края на водопадите – Фос Игуасу в щата Парана в Бразилия и Пуерто Игуасу в провинция Мисионес в съседна Аржентина, както и от град Сиудад дел Есте в Парагвай. Водопадите са включени в два национални парка, кръстени Игуасу – единият в Бразилия, а другият в Аржентина. Двете части са включени и в Списъка на световното наследство на UNESCO, съответно през 1984 и 1986 г.

6. Детиан (Detian Falls)

 Водопадите Детиан или Бан Гиок (Ban Gioc Falls), известни още с името Так Бан Ги (thác Ban Gi) представляват поредица от водни каскади на река Цисюан (Quy Xuan) по границата между Китай и Виетнам, в карстовите възвишения в окръг Дасин (Daxing) край град Чонжуо (Chongzuo) в китайската провинция Гуанси, както и в окръг Трунг Хан в провинция Као Банг от виетнамска страна, на 272 км. северно от столицата Ханой.  

 Водопадът пада от височина 30 метра и сгушен между скалните скатове и дърветата, отдалеч шума на водните му потоци наподобява тътена на гръмотевица. Той е 4-ят най-голям транснационален водопад, разположен по границата на различни държави след Игуасу, Виктория и Ниагарския водопад.

 По пътя над водопада е разположена каменна плоча, на която на френски и китайски е разписано, че оттук минава демаркационната линия между Китай и Виетнам. Местоположението на границата в района остава спорно, въпреки закрепването му в Виетнамско-китайското споразумение за сухопътната граница от 1999 г., заради различните дефиниции и поставяне на пограничните знаци в документите на Франция и китайската династия Цин. Виетнамците смятат, че водопадите са изцяло на виетнамска територия, а каменната плоча е била преместена на това място някъде по времето на Китайско-виетнамската война от 1979 г.

5. Виктория (Victoria Falls)

 Местните го наричат “Mosi-oa-Tunya” или “Гръмовният дим” (the smoke that thunders). Името Виктория му е дадено от шотландският пътешественик д-р Дейвид Ливингстън, открил го за света през 1855 г. Той е разположен в южната част на Черния континент, на река Замбези между Замбия и Зимбабве.  

 Въпреки че не е нито най-високия, нито най-широкия в света, Виктория е смятан за най-големият водопад в света със своята широчина от 1708 метра и височина от 108 метра, които го превръщат в най-голямата завеса от падаща вода на планетата.   

 Част е от два национални парка – Mosi-oa-Tunya в Замбия (66 кв. км.) и Victoria Falls National Park в Зимбабве (23 кв. км.), като също е включен в Списъка на световното наследство на UNESCO. Една от най-големите туристически атракции в Южна Африка, като в края на 90-те е посещаван от над 300 000 души годишно, а в началото на това десетилетие цифрата може да достигне 1 млн. души. 

4. Хавасу (Havasu Falls)

 Водопадът Хавасу е кръстен на името на северноамериканското индианско племе Хавасупай (Havasupai) или “народът на синята вода”, населявало района на Гранд Каньон в продължение на над 800 години. Племето, говорещо на езика юма, претендирало за резерват с територията на днешен Делауер, но през 1882 г. федералното правителство на САЩ им оставило само само 518 акра от исконните им територии. 

 Хавасу е вторият водопад в района на Супай – населената местност-столица на индианския резерват в Аризона с постоянно население от само 423 души. Най-близкият водопад е Навахо, който е разрушен и пресъхва окончателно след наводнение през август 2008 г. Хавасу е на на ок. 2,41 км. от индианското селище, което е най-труднодостъпното селище в 48-те долни (без Аляска и Хавай) щати на САЩ, като най-близкия път е на 13 км., пощата се доставя с мулета, а самото селище може да се стигне само с хеликоптер. Третият водопад в каньона е Мууни, разположен на 3,6 км. от Супай.

До Хавасу може да се стигне по пътека от дясната страна (лявата, ако вървите нагоре) на Пътя Хавасупай по склоновете на хълмовете Хуалапай. Страничната пътека пресича малко плато и слиза към основния басейн на водопада. Хавасу е най-известният и най-посещаваният от трите водопада, и един от най-сниманите водопади в света. Той се състои от един главен улей, по който водата пада от височина над 37 метра по почти  вертикална урва над широкия басейн в подножието му. Заради високото минерално съдържание на водата, формата на водопада постоянно се променя и понякога той се разцепва на две отделни водни колони. 


Водопадите са известни с естествените си купени, създадени от минерализацията на водата, въпреки че повечето от тях са полуразрушени или напълно унищожени от мощните наводнения в областта в началото на 90-те години на ХХ век. Американските власти издигат малка дига, която да спомогне за естественото възстановяване на купените и съхраняването на това, което е останало от тях. На отсрещния бряг на потока има множество маси за пикник, по които е лесно да се стигне, прекосявайки краищата на купена. В потока зад водопада може да се плува, както и да се разгледат скалните скривалища, изваяни от водните потоци.

3. Ел Ничо (El Nicho Falls)

 Водопадите Ел Ничо са разположени в дела Групо Гуамухая на планинската верига Сиера де Тринидад и втората най-висока точка на о-в Куба, връх Сан Хуан (1108 м.), на ок. 46 км. от град Сиенфуегос. 

 Планините край Ел Ничо са известни с пещерите си и екзотичната флора и фауна, а водопадът е подходящ и за къпане. 

 В птичия резерват, където е разположен водопада, живее птицата-национален символ на Куба – Токороро, застрашен вид, известен със синьо-бяло-червено-черната си окраска.

2. Анхел (Angel Falls)

 Водопадът Салто Анхел или само Анхел е най-високият падащ водопад в света с височина 979 м. без нито една бариера пред водната струя в продължение на цели 807 м. Природното чудо е разположено на ръба на планината Ауйантепуи край Рио Карони в Националния парк Канаима в югоизточния венецуелски щат Боливар. Той се захранва от река Кереп, известна още като Рио Гауйа, като заради голямата височина от която пада, водата достига земята в основата му под формата на мъгла.

 Въпреки че е видян за пръв път едва през 1912 г. от венецуелския пътешественик и изследовател Ернесто Санчес ла Крус, водопадът останал в неизвестност за света до 16 ноември 1933 г., когато над него прелита американският авиатор Джеймс Кроуфорд Ейнджъл, който търсел значима златна жила и подходящо място за откриването на златна мина. През 1937 г., Ейнджъл, на чието име е кръстен водопада, се завърнал и успял да кацне със самолета си край него. 

 Местните индианци Пемон наричат водопада “Auyan-tepui”, което означава “Планината на Дявола”. Точната височина на Анхел е измерена през 1949 г. от Националното географско дружество на САЩ от американската журналистка Рут Робертсън. Водопадът е най-голямата туристическа забележителност във Венецуела.

1. Ниагара (Niagara Falls)

 Ниагарският водопад е разположен на едноименната река на границата между американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио. Една от най-известните природни забележителности в света е разположена на около 27 км. север-северозападно от американския град Бъфало и 120 км. югоизточно от канадския Торонто.

Ниагара е група от 3 водопада – Подковата (Horseshoe waterfall), понякога наричан още водопада Канада; водопада Америка и по-малкия водопад Булчинското було (Bridal Veil waterfall), отделен от Америка от о-в Луна.  

 Въпреки че не е най-високият в света – 53 м. височина за Подковата и 21-30 м. за Америка, Ниагарският водопад е много широк – 790 м. за Подковата и 320 м. за Америка и може би най-популярният водопад в света. С над 168 000 m3 вода, изливащи се от него в минута, той е един от най-мощните и пълноводни водопади в Северна Америка. 

 Освен природната си красота, Ниагарският водопад има мощни хидроенергийни ресурси, използвани от близките ВЕЦ “Сър Адам Бек 1” и “Сър Адам Бек 2” в Канада (обща мощност 1926 мегавата) и американските ВЕЦ “Левистън” и “Робърт Моузес Ниагара” (2515 мегавата), постигайки уникален баланс между опазването на природните забележителности, комерсиалното и индустрията. С 28 млн. туристи, посетили водопада през 2009 г., това вероятно е най-посещаваният водопад в света.


Блог класация

Wednesday, July 6, 2011

Червеното вино може да замени фитнеса


 Според откритие на френски учени, ресвератролът в него влияе положително на мускулите, поддържайки тонуса им, като едновременно с това способства изгарянето на мазнините

Ако по някакви причини не може да отделяте достатъчно време за физическа активност, вземете си червено вино. Както показва изследване на френски учени, публикувано в специализираното издание FASEB, една чаша от този еликсир може да замени тренировката във фитнеса, отбелязва EurekAlert.

За ползата от червеното вино се знае отдавна. Своите свойства питието дължи на веществото ресвератрол (resveratrol), което укрепва стените на кръвоносните съдове, намалява нивото на “лошия” холестерол и прочиства артериите. Според откритието на френските специалисти, ресвератролът влияе положително и на мускулите, поддържайки тонуса им, като едновременно с това способства изгарянето на мазнините.

Научното изследване на учените от Университетите на Страсбург, Лион и Оверн и Националния център за космически изследвания на Франция (CNES) в Париж първоначално било предназначено за откриването на способи за предотвратяването на деградацията на мускулите при космонавтите в условията на безтегловност. Направените в резултат на експериментите изводи обаче важат в пълна степен и за обикновените хора, водещи по-заседнал начин на живот.

В основата на научната работа бил извършен необичаен опит, имитиращ ефекта на безтегловността. Изследователите провисвали плъхове за опашката в продължение на 15 дни. Това предизвиквало намаляване на масата на тялото, развитие на резистентност към инсулина и намаляване на минералната плътност на костите. При животните, които получавали ресвератрол обаче, не се стигнало до тези вредни изменения.

Според заключенията на изследователите, ресвератролът действа като превключвател на клетъчния метаболизъм и поддържа пълноценното функциониране на енергийните центрове на клетката – митохондриите.

Уловката е, че в действителност, за да получи организма достатъчно количество ресвератрол, трябва да се изпие не една, а няколко чаши вино, което може да нанесе удар по идеята за здравословния начин на живот :).
 
Блог класация
Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Онзи, който обича морето... и не само е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България договор.